Сутринното ни кафе,и раздумки за какво ли не. / спам тема /

ЛЕГЕНДА ЗА СТРАНДЖА

Сядай сега и слушай! – казва баба и потупа по дивана до себе си.

Аз се смирявам, а тя започва разказа си, който толкова пъти съм слушала, но никога не ми омръзва.
- Запомни, момичето ми! Благословен е нашият край. Тук планината пази в прегръдка морето, а то й се отплаща със свежите си ласки. А защо Бог е решил да ги събере в едно, никой не знае. Но легендата рааказва, че преди много-много години по тези места дошла красива девойка на име Странджа. Преселила се тя, защото нито един момък не я искал за жена. С нея били и приятелките и със семействата си. Стъкмили си село за чудо и приказ. Странджа била смела девойка и бдяла над близките си като орлица.

Момичето често се обличало като мъж и препускало волно с враното си конче. Слизало от гората, стигало до морския брях и се заигравало дълго с вълните. Обичали я и я почитали селяните, защото Странджа им помагала в трудности.

Разнесла се мълвата за юначната красавица по близки и далечни земи. Заидвали сватове да я искат, но тя не одобрявала никого за жених. Веднъж в селото се появили стотина черни мъже на арабски коне. Сряд тях яздел едър мъж, с кожа като въглен, но облечен богато и пребогато, с много златни накити, обсипани със скъпоценни камъни. Мъжете обяснили, че искат Странджа за жена на господаря си.

Ахнали от почуда селяните наоколо. Как тяхнара русокоса приятелка със снежнобяла кожа и големи черни очи, ще се задоми за този черен арабин?

Стреснала се и самата Странджа. Не можела да си представи, че ще поеме дълъг път, за да отиде в далечни земи, при непознати хора.

Докато се чудела какъв отговор да даде, как да откаже предложението, природата й се притекла на помощ.

Затрещели гръмотевици. Светкавици разцепили небесата. Земята се разстресла. На места се издигала, на други потъвала. Разбушувало се морето – потъмняло, зашумяло и погълнало сватовете. Бурята утихнала изведнъж така, както се и появила.

Огледали се хората. Видеи високите хълмове – нарекли планината Странджа. Съзрели морските води, които били до днес светлосини, а сега приличали на бездна. Нарекли морето – Черно.

Огледай се, детето ми! И днес Черно море целува Странджа, а тя му предава силата си с речните води на Велека и Резовска.

И аз се оглеждам. Всяка сутрин ме събуждат слънчевите лъчи, надничащи над морската безкрайност, а ме приспиват звездите, блещукащи над странджанските върхове.

Снимки:
- Александър Иванов - https://alexanderivanov.com

Източници:
- Природен Парк Странджа - http://www.strandja.bg/
- Пътешествие из Странджа -
http://www.daskalo.com/…/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0…/

YordanDanev Пон Мар 12 2018, 18:45

YordanDanev

YordanDanev: Брой мнения : 229
Join date : 02.02.2011
Age : 48
Местожителство : Нюрнберг

Post n°864

Re: Сутринното ни кафе,и раздумки за какво ли не. / спам тема /

YordanDanev Пон Мар 12 2018, 18:45

Интересна легенда, благодаря за нея наздраве

Като чета такива истории ми се приисква на момента да си взема дърмите и отново в България за постоянно.

Jorestes Сря Мар 14 2018, 10:33

Jorestes

Jorestes: Брой мнения : 3639
Join date : 29.12.2010
Age : 42
Местожителство : София

Post n°865

Re: Сутринното ни кафе,и раздумки за какво ли не. / спам тема /

Jorestes Сря Мар 14 2018, 10:33

Добър ден, Пичове наздраве

!!!

Така е Данка, много интересни истории има за Странджа.

Jorestes Сря Мар 14 2018, 10:34

Jorestes

Jorestes: Брой мнения : 3639
Join date : 29.12.2010
Age : 42
Местожителство : София

Post n°866

Re: Сутринното ни кафе,и раздумки за какво ли не. / спам тема /

Jorestes Сря Мар 14 2018, 10:34

Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка.
Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че синът й е нещо повече от съквартирант с тази жена, и подозренията й се усилват, като ги гледа как се държат един към друг.
Синът усеща за какво си мисли майка му и решава да действа изпреварващо:
– Знам за какво си мислиш, мамо, но те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала, една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежът решава да провери как стоят нещата, и написва писмо на майка си:
„Мамо,

Аз не казвам, че ти си взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че не си я взела … И все пак остава фактът, че откакто ти беше на гости, чинията я няма.
С обич,
твоят син“
След няколко дни пристига отговорът от майката:
„Скъпи сине,
Аз не казвам, че ти спиш със съквартирантката си, и не казвам, че не спиш с нея … И все пак остава фактът, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си.

С обич,
твоята майка“