Сезон 2017

Варна, Троян, Бургас, Несебър, Варна
или как да стигна по-бързо до морето

Здравейте!

Както обикновено пак нямям муза. Нещо не ми се пише последно време и не намирам много свободно такова. Надявам се на зима спомените да не са поизбледнели и да мога да опиша по цветно преживяванияа и красотите.

Ники се беше върнал от плаване доста отдавна, но все не намирахме време за едно съвместно гмуркане. Аз постоянно по задачи а събота и неделя съм в Каварна и няколко пъти отказах излети.
Бях си взел отпуска. Дъщерята беше на балкана заедно с братовчедите. В четвъртък след работа потеглихме и ние с жената от Варна. Да се отклоня от риболова, но да споделя, че може да помогне на някого. Във Варна заредихме за 0,77лв.. след 3 часа пак на същата верига във Велико Търново зареждаме за 0,94лв. Питам що така и момичето ми отговаря, щото тук си нямаме търговец както при вас. Два дни на Балкан около Троян и събота потегляме за Бургас. Дъщерята ще е в неделя на състезание по математика в Несебър. Преди магистралата в с. Труд зареждаме на друга верига за 0,88лв. Момчето казва, че дори пътуващи от София слизали от магистралата да заредят и после пак се качват. Когато попитах защо е така ми отговори, че ще разбера на магистралата. От Пловдив до Бургас на всички вериги цената беше над 1.08 лв. Та пазарна икономика.
Пристигнахме в Бургас късно вечерта. Сутринта рано потеглихме. В Несебър малко се обърках, но телефона намери правилният път. Дъщерята казва:
Тате ти много умен телефон имаш.
Помага особено на хора които не познават района.
Състезанието мина много бързо за 15мин бяха излезли било и за време. Докато паркирам и бяха излезли. Последва туристическа разходка в старият град. Обиколихме и напазарихме. После видяхме влакче. Пътувало до началото но Слънчев бряг. Минахме покрай един от символите на Несебър вятърната мелница. Влакчето пътува по алеята и изгледа към курортите на юг е много красив от далеко. Виждаха се 5-6 парашута в небето хълмовете със своята зеленина и застроеното крайбрежие. Водата дори от влакчето изглеждаше доста бистра. На няколко места се виждаха хубави рифчета, които си набелязах. Една синя лодка остави едни колеги близо до един такъв риф. После минахме покрай една пързалка, която също си отбелязах. Малко преди да стигнем точно на едно кръстовище забелязах и един мини аква парк на хотел Котва. Около 12ч. влакчето спря в началото на Слънчев бряг. Връщането беше пеша. Първо минахме покрай аква парка. Видяхме, че има намаление от 16 ч. на 50% . Решихме да се възползваме. Пързалката също я огледахме, но след хубавата оферта, която видяхме вече не ни се стори толкова интересно. Стигнахме до мястото ,където гмуркачът. В брега имаше буна, нещо като малко пристанче с формата на правоъгълник. Едно момче с колело, с което си поговорих, каза че човекът който се гмурка бил Катрафилов. Бил много добър харпунджия и състезетел. Поговорихме още малко и продължихме. Малко преди паркинга на колата също имаше подобен пристан. Та след, като вече няколко дни не се бях гмуркал. Обиколих около 800км. да стигна до вода, която изглеждаше много бистра и така привличаше, че взех решение да отделя малко време за себе си. Жената и дъщерята отидоха на плаж от южната страна. Аз се облякох на паркинга и с пълно бойно се отправих към Вятърната мелница. Малко преди да я достигна видях хубаво място за влизане. Брегът беше с камъни, а дъното пясък, но се виждаха и по-тъмни ивици знак че има и камъни. Малко преди да вляза ми се стори, че вятърът се беше усилил и трябваше да си потърся по-добро скривалище в камъните на малко по-високо. Влизам и намокрям маската слагам плавниците като съм до кръста във водата. Правя си и план плувам час посока към Слънчев бряг с идеята да достигна до хубавото рифче там час и после връщане. Още не съм се потопил и гледам едни малки платеринки се мотат в краката ми. Зареждам бавно и се оглеждам. Лек съм и придърпвам буя. Слагам още една тежест в жилетката. Така е по-добре. Рибките са още в краката ми, но едри не се виждат. Ще проверя по-на вътре. Плувам към тъмните петна. Стигам до първото.. Мушкам със стрелата не е камък. Една голяма буца с водорасли под, които има нещо като глина. Водораслите са по-различни от тези, които срещам обикновено. Напомнят ми на тези по езерата. По точно подобни съм виждал на Шабленската тузла. Там има лечебна кал и като малък сам ходил с баба и дядо да се мажем с кал и подобни водорасли имаше много. Изполвахме ги, като гъба да отстраним калта след банята. Не ми беше много удобно да се гмуркам в тях заплитаха се около стрелата самата гледка не ми харесваше много. Продължих още малко в дълбокото. Там ставаше студено. Аз с бивша петица вече почти тройка и пак не ми е добре. Свалих и тежестта дори направо закачих жилетката на буя. Няколко гмуркания и продължавам към буната. Взеха да излизат зайчета. Минах малко в плиткото и пак сложих една тежест. Рибки си минаваха. По често ги виждах да идват от ляво. Намерих някакви пръснати скали и си избрах една която да ме скрива от страната от която минаваха рибите. Резултата веднага се подобри. Риби почти на всяко гмуркане всичките с една посока. Пътеката е намерена. Остава да търся нещо по- добро. То също не закъсня. Лягам върху черупки от миди в подножието на едни камъни от двете ми страни. Една рибка се появява и ме оглежда. Съгледвач е.Свеждам поглед. След секунди идват и другите. Една от хубавите застава добре изстрел и хубаво подръпване. Нямам лед. Времето е много топло и със сигурност ще се приберем късно. Не бързам с рибата, само изчаквам да се умори. След минутка е изчистена на кукана. Кукана на буя. Видях и други буйове не познавам района и така ми се стори по-добре. Буят е по-назад от мястото което си избрах но ми маркира скалата и почти винаги съм на същото място. Почивам до него после раздишвам и минавам по-напред гмуркане и малко придвижване. Лягане и чакане. Като знам какво съм шило не мога да стоя на едно място. Дори много често дори и да съм взел рибка и пак да ги има отивам да проверя какво има и малко по-в страни. Много често когато съм бил със приятели, които обичат да обикалят съм виждал резултати от които си правя и изводи. Плуването успоредно на брега плаши рибата. Много често тя се движи по същият начин и рядко я виждам. Това е за местата около Каварна където гмуркам до 3-4м. Има моменти когато идва от дълбочина, но са по различни. Често рибата се храни в плиткото и когато я смутя бяга към дълбокото . Прави едни завойчета и пак се връща. Това е когато се храни. Много често използвам това и когато е бистро знам, че ако съм тих рибите ще дойдат, но от друга посока. Заставам малко под ъгъл и те идват точно насреща. Пробвах и тук нещата пак действат, но почна да замътва. Зайчетата бяха пораснали не бяха мечки, но морето вече беше различно. Почти съм до първата буна. Точно пред нея ги има най-много. На границата на топло и студено. Една добра ме огледа, но не пожела да провери теорията ми. Почна да ми става и студено. Вече беше и мътно. Целта далеко. Явно друг път ще я стигам. Сега трябва да помисля от къде да изляза.. Послени гмуркания. Една не много голяма почти иска да се почеши в стрелата ми почесох я с кукана. Събрах въжето на буя. Две гмуркания без харпун. Някакво кефалче май ми се мярка но не ми е на мерак. Гмуркането е за оглед. Още си ги има, но ще трябва да се излиза. Точно от единият ъгъл на пристана ми се стори добре и с ръка напред продължих. Доста мътничко, но не чак толкова бурно. Излязох благополучно на пристана. Извадих си цигара от кутията за ключове и се огледах. Морето красиво, но вече с друга бяла премяна. Няма го онова спокойно и бистро море а вече беше станало игриво и закачливо. Помислих, че е точно време за определини риби, но не им разбирам. Слагам кукана на кръста. Прекарвам ластика на буя през рамо,нарамвам нещата и тръгвам. Доста е горещо а бетона е доста нагрят стъпвам по близо до борда на алеята, там е малко по хладно. Насреща туристи. Мъж и жена.
Где твая риба.
Вот где и обръщам ханш
Маладец
Спасиба
Опитвам се да говоря на руски и доволен отивам към скривалището. Там си обувам чехлите и както съм с неопрена пресичам на отсрещната страна. Там е тихо оглеждам се и си мисля дали да не продължа още малко да се гмуркам. Часът е 15ч. мога още около половин час. Минавам покрай друг паркинг. Там се запознавам с Тошко. Работи на паркинга. Точно в дясно преди полуострова. Обяснава ми къде може да се паркира. Разбирам, че е било по-добре колата да е била там, че е по-близо до морето, но за следващите пъти ще знам. Дори и след морският клуб нямало осмокраки за автомобили. Попитах къде мога да паркирам и до хотел Котва след което тръгнах към морето. Оглеждам, мястото е тихо и спокойно има два буя но в дълбокото явно е там, но аз знам, че и по плиткото ги има. Оставям си чехлите и сядам на един камък. Слагам плавниците и маската. Отново още не съм се потопил и рибките пред мен. Един голям къмък ми е от дясно аз не съм на дъното а рибите пред мен на по-ниско ниво. На няколко метра по-напред лягам на не повече от два метра. Насреща идват две хубави платерини, които си търсят храна по камъните. Точен изтрел и дори нямаше подръпване. Риби в плиткото много. Гледам буя доста навътре е в ляво от мен. Аз също пак съм с буя. Колегата се гмурка много добре. Сякаш ми се иска да проверя и в дълбокото. Там пак студено и мътно. 4-5 гмуркания и пак на плитко Пропуснах една добра и е време да излизам. Пак поговорихме малко с Тошко и се отправих към нашият паркинг. Там един осмокрак току що разтоварваше своят улов. Гледаха ме малко странно но аз спокойно си смених одеждите. Малко след това дойдоха жената и дъщерята. Те изкарали плаж и дори се запознали с майка с дете от същото училище в което е дъщерята. 16.10 намерихме къде да паркираме до хотел Котва. Закотвихме хавлиите и багажа на един шезлонг и продължихме със забавленията. Вики най-доволна. Такива радостни викания бяха чак ти настръхва сърцето от кеф. Това и беше първото ходене на подобно място и въпреки, че е мини аква парк на връщане в колата каза, че догодина пак иска да ходи на състезание. Приключих с пързалянето към 18ч. исках малко да си почина преди обратният път към Варна. Седнах на шезлонга, взех телефона и видях, че имам неприето повикване. Беше Димитър. Приятел и колега харпунжия, също и състезател. От него научих, че същият ден в Несебър е имало и състезание по подводен риболов. Пък аз съм се гмуркал между тях. Малко не ми стана много приятно, че съм ги притеснявал, по време на състезание, но бях доволен, че всичко мина добре. Бях си с буя и рибата беше на него и не съм се доближавал до колегите.
Вики и Дитка се пързаляха, докато спряха водата. Аз си бях починал и бях готов за посладната част от пътуването.

Денят беше изпълнен с много приятни изживявания за всички.
Оставаше последната част от екскурзията да се приберем. Вики заспа още преди да почнем да се изкачваме а Детелина малко по-късно. Аз си пуснах тихичко радиото и се наслаждавах на емоциите от предните дни. Не можах да опозная голяма част от Несебърските територии, но си набелязах места а дори и промяната на морето случила се по време на гмуркането пред очите ми помогна да открия още една от рибите в Черно море. Тогава още не знаех че няма да мине и седмица и ще я срещна, но за това по-късно.

Приятен разказ калоега, ако имаш и някоя снимка ще е супер. Можеш ли да кажеш с какво зареждаш колката си, че скоро ми предстои дълго пътуване а ми е проблемно зареждането.

Здравей Йордане!

зареждам газ  като разхода е около 10лв. на 100км.

снимки ще гладам да кача, но после.

" />[img][/img]

Здравейте! За много години на всички! Здраве, късмет и винаги наравни на всички!


Не влизам много често тук за което се извинявам.
Това е един история от миналата година.




Двойка лавраци като гарнитура.

Беше средата на есен 2020г. От много време се каним с Иво да направим едно ходене семейно до южните ширини. По прогноза го даваха да вали за събота и неделя та отложихме пътуването, но уговорката за гмуркането остана. В петък си легнах рано и още по рано се събудих. Навън тъмница и много не ми се надигаше, но като знам, че Иво е много точен станах за утрината подготовка. Направих си упражненията и се подготвих, уж гледах да съм тих но не ми се отдаде. Бях готов половин час преди уговорката и реших да изляза да чакам на вън. Беше студено, взех кафе от автомата на близо. Отпих няколко топли глътки. Не го изпих цялото. Свърших си задачите. Иво дойде в точното време натоварихме нещата и потеглихме. По пътя си говорихме за риболовните излети на последък и това, че морето е много различно тази година. Много често се срещат врани както на север така и на юг. Срещнах монахини на север за първи път от както се гмуркам. Дали това, че миналата година в Гърция ги видях със стотици и как се прикриват, когато идва друг вид риба или просто не съм ги виждал. Почти на всяко гмуркане този сезон виждам спарови риби. Кефаловите нещо намаляха или поне аз рядко ги срещах. След около час пъркираме в началото на буната. Морето изглежда спокойно. В завета на буната са вързани лодки, няколко има пред носа, слънцето се опитва да се прокрадне през облаците. Обличаме неопрените Иво проверява да не сме забравили нещо. До нас спира кола. Познати на Иво колеги с въдици. Ще пробват за заргани. Бяхме погледнали на картата как изглежда носа за да се ориентираме, защото и двамата не бяхме гмуркали преди тук. Първото впечетление е че е мътно, но само метър два по на вътре си има голяма видимост. Течението е към носа и навръщане ще е по-трудно. Дълги секи под ъгъл влизат навътре в морето. На места височината на скалата почти излиза над водата, което затруднява плуването с буя, но още не съм му отпуснал дълго въже и това не ми е проблем. Харесвам си една дупка в секата и се прикривам. Малко съм открит от дясно, като предполагам, че рибите ще дойдат от север. Намам голяма апнея, малко пради да реша да изплувам от дясно виждам силуети на риби. Опитвам се да не мърдам и знам, че няма да чакам а ще стрелям по първата възможна. Почнаха да се приближават като леко се спуснаха до дъното. Една застана пред стрелата леко повеждане и изстрел. Приятно подръпване. Имах да плувам още и да имам компания, затова я последвах с цел да не се скъса. С нова корда съм и знам че дори и да не е много лошо ударена няма да имам проблем. Последва вземане на стрелата и събиране на монофила. Платеринката беше добра не голяма, но като знам че последно време не бях виждал пасажи а само единични риби се зарадвах. Не си правех труда да ги търся втори път. Продължих към боруна. Иво е някъде пред мен виждам му буя но него го няма. Малко преди да стрелям ми беше помахал. Дали е отишъл на вътре. Лодките изглеждат доста на близо. Изкачвам се на една скала да се огледам. Повечето се оглеждам на вътре и по едно време го виждам излязал на брега и маха двета ръце, но не като -,,ела тук“ а по-скоро – ,,тук съм“ Гмуркам няколко пъти, но още нещо ме гризе. Да не е взел някоя котка е да я обработва на брега. Отправих се към него да го проверя и когато наближих видях, че е по други задачи. Течението тук беши от север и то доста силно. Проверих скалите в брега. Пак ми се мернаха накакви платеринки. Легнах на дъното и ги почаках. Този път дойдоха от север но бяха много забързани. Дали бистрата вода ги кара да подминават с двеста или има нещо след тях не можах да дочакам. Стрелях по една и видях, че съм я уцелил в опашката. От доста време нямам подобен истрел но въпреки това успях да я направя другарка на другата.„
Иво дойде и се отправихме към лодките. Течението се усили и особено върху секите се усещаще доста. Видимоста е отлична вижда се дъното въпреки, че вече почти няма слънце. От запад се задават облаци. Пасаж ува се намира точно под мен. Закотвям буя и се гмуркам. Увата се пръска и след това на не много гъст пасаж почва да се изнизва. Аз съм малко под върха на секата и стрелата на харпуна е на самият връх. Пред мен е пясъчно поле. В един момент увата се пръсна и друг вид риби дойдоха от към гърбът ми. Огромни сафриди подплашиха увите. Чудих се дали да стрелям, но се надявах и леферче да мине. Не мина и изплувах. Въжето на буя беше доста опънато Течението е и на вътре. Дали да не оставя жилетката и да гмуркам по-лек. Не го направих по- тежък ще мога по-лесно да се задържам. Хванах се за буя и се опитах да съм с глава срещу течението. Раздишах и погледнах часовника. По принцип не го правя, но исках да проверя с и без жилетка каква ще е разликата. С жилетката минута и двайсет с резерв. Повече не ми трябва и продължих така. Опитах и малко по на вътре почти до лодките там намерих хубаво място, но апнеята намаля много. Явно съм тежък и течението е още по- силно. Може някъде на вътре където се срещат двете течения да е рибата, но няма да проверявам сега. Увата все така упорито се задържаше под буя чувствайки сигурност. Преди седмица видях заргани, които я гонеха, но днес не ги виждах. При едно от последните ми гмуркане в дълбокото нещо пак я подплаши. Вече почвам да разрпознавам кога съм аз или друг обект. Този път беше една котка. Подплаших я и аз. Видях как грациозно обърна и се върна в дълбокото а аз поех към плиткото. Доста усилия положих да плувам срещу течението. Точно пред боруна една малка платеринка въобще не се криеше. Някак и тя се стараеше да е близо до мен. Дали има нещо интересно на около. Платерината не изглеждаше ранена но нещо беше с различна украса, като че ли нямаше люспи по част от тялото. Направих няколко гмуркания и тя все така не се отделяше от мен. Реших да я освобода от притесненията. Вярно е малка и от много време не ги стрелям . Не беше интересен изстрел. Когато я разгледах видях как по главата и част от гърба люспите като че ли ги няма. Дали е имала среща с зъбатко или е била болна не можах да разбера. Иво се завърна от дълбокото и решихме леко по леко да се изнасяме. От запад се задаваха облаци. Минах близо до брега а Иво по на вътре в една линия. Така ако подплаша нещо Иво ще го види. В пликото на няколко пъти видях спарита. Малки дребни с още жълтеникави перки. Тази година много често ги срещам почти нямам гмуркана при което да не се засечем. Доста са любопитни, но и са плашат лесно. Тръгват уж право към теб, после се обръщат и пак в обратна посока. После пак идват и се приближават малко по-близо и само чакат да мигнеш да се покрият. На излизане видяхме и колега да влиза. Той мина по- в дълбокото. Видях как Иво се спря и си поговориха. Мислехме да отидем да проверим как е на буната. Там в началото имаше един колега с въдица. Видях го от далеко, но прецених, че няма да му е проблем да хвърля. После чух, че морето било само за нас. Излязох и си поговорихме. Казах, че когато вадим чепарета и бомборди сме добри пък иначе плашим рибата. Разбрахме се, но вече не ми се гмуркаше. Иво и той дойде та решихме да излезем. Беше почнало да вали и дори да гърми. Двамата познати на Иво се прибраха. Нямало заргани общо взето десетина риби. Докато умуваме какво да правим заваля много силно. Иво както винаги беше с много ведро настроение. Някак ми напомни за Левски, когато са били с Ботев, но не му го казах тогава. Смееше се постоянно и пееше под дъжда а аз стоях под една макара. Както той се изрази ,,песента беше на Хиподил с текста искам бира с водка...нищо друго неща Под дъжда с бира в ръка и няколко часа гмуркане допреди това “
Та така изчакахме да премине дъжда и правехме планове за след това. По прогноза не го даваха да продължи много а след това дори щеше да е слънчево. Избрахме място пак на което не бяхме гмуркали преди това. На картата изглеждаше добре имаше си скали и в дълбочина. Малко преди да спре дойдоха двама колеги. Бяха с неопрените. Единия със сигурност е състезател. Виждал съм го по състезанията. Били на север от Бяла. Нямало много интересни неща та решили да сменят мястото. Потеглихме и ние към по-топли места. Намерихме пътя и паркирахме преди да влезем по черните друми, които вече бяха разкалени. Щяхме да вървим повече, но с това настроение на Иво пътя също беше песен. На мястото сме. В далечината видяхме делфини. Морето беше почти равно само в прибоя имаше малка вълна. Пожелаваме си наслука и потегляме. Облаците почти са се разпръснали и октомврийското слънце пронизва водата си играе по повърхността. Водата е малко по мътна, но това е само в брега. Иво вече е на вътре пък аз още се мотам по плиткото. Една забляна платерина и тя като мен си чопли по камъните. Видях я от далеко и притихнах. Когато се доближи изчаках леко да се вдигне да не стрелям по камъните. Закачих я на буя. В дълбочина е бистро. Виждаме рифа и се завираме по дупките да търсим врани. Да но сигурно и те са се заврели по дупките. На няколко пъти виждам много хубави попчета. С 90 ката съм и дори се замислям да опитам. Трябват ми две, три за рибена чорба. Раздишвам и се гмуркам. Пикирам и си намирам укритие. Малко пред мен има плоска скала. На нея е кацнало попче. Подавам леко върха на харпуна така, че стрелата да е успоредна на камъка и стрелям. Попчето вече е при платеринка. После намерих и друго и няколко пъти пропуснах. Общо взето стрелбите повечето пъти бяха в края на аптеята, която беше започнала да се завръща. Минах още малко по- навътре и закачих жилитката на буя. Пак реших да проверя колко е тази апнея. Часовникът е обикновен само с хронометър. Направих две три апней по над минута и нещо и спрях да засичам а само да се наслаждавам. От време на време се оглеждахме с Иво. Срещнахме се и обменихме видяното-невидяни врани. Продължихме с обследването на камъните. Малко след това дочух едно приятно подвиквате. Иво беше уцелил котка. Рядко ги стреляме, но има моменти когато така се подреждат нещата и това е било едно от решенията, довели ни до по-интересни риби. Решихме да излезем на брега. Рибата беше доста голяма. Плуването не беше леко, имаше обратно течение а и рибата сигурно е тежала. Иво я извлече на брега.Видяхме, че я е уцелил точно между очите. Опашният шип се развяваше във въздуха. Трябваше по най-бързият начин да я освободим и да не я мъчим. Предложих да я забия със стрела на моя харпун и така да не се мята. Не беше добра идея, уцелих я някъде по средата. После взехме един камък и затистахме опашката и така успяхме да и отрежем шипа и да я приспим. Следващото решение дали да я носим по брега или да вървим по вода. Иво предложи да я закачим на буя и той да я тегли пък аз отпред. Така пак навлязахме във водата тръгнахме да се връщаме. Плувам бавно и се оглеждам. Пред мен платерина стои като хеликоптер. Не се движи. Няколко пъти съм виждал подобно зависване, като хиликоптер поведение на платерини. Веднъж на Шабла легнал в една дупка над мен два пъти се появяваха подобни. Малко по в страни пак в подобна дупка открих една голама женска и множество мъжкари. Предполагам е било точно в момента изхварляне на хайвера. Около половин час стояха в тази дупка и не се преместиха. От време на време някои мъжкар излизаше и зависваше. Аз си стрелях по заргани и май за първи път уцелих. Преди година в Гърция пак подобно поведение, само не беше самотна риба а пасаж от десетина. Точно преди едно борунче. Докато си помислих, че трябва да се гмурна и така да премина боруна пред мен мина лаврак. Още две такива срещи имахме в Гърция и при двете имаше лавраци. Скоро ми се случи и тук в Черно море подобна картина. Плувам близо до рифа видимост много добра насреща няколко платеринки са се спрели. Иво е на няколко метра точно зад мен и е с буя. На буя има котка. Докато си помисля да се обърна да видя дали се виждат зад мен, забелязвам лаврак от дясно. Изглежда много сърдит, че го беспокоя. Стои и се чуди какво да предприеме. Повечето риби търсят сигурността на дълбочината. Иво е зад мен и явно това кара рибата да се опитва да се измъкне пред мен. Леко само се потапям вземам го на прицел и го повеждам. Точно стрелям и той се спира а стрелата минава пред него. Адреналинът е на макс. Но не се ядосвам толкова много. Извиквам на Иво, че има лаврак. Той също го видял оставяме буя и се впускаме в лов на лавраци. Следващият час беше изпълнен с толкова много вълнения, които не сме изпитвали за повечето години на гмуркане. Това беше първото ни попадане на пасаж лавраци. Все бяхме чували и гладали клипове и снимки, но нама как да се опише подобна картина. След като години си плувал с мисълта за среща а сега се срещане почти през гмуркане. Рибите не са никак лесна мишена, въпреки, че са по едри от платерините. Появяват се под вълната поглеждат те за секунда и те преценяват. Докато се опиташ да завъртиш и задържиш харпуна на позиция лаврака прави рязък стар и се отдалечава. Стрелях няколко пъти, но не при такава чиста позиция, като при първият път. След малко виждам Иво победоносно изкарва лаврак над водата. БРАВО ИВО! Отивам да го поздравя за слуката. Ето че още една от желаните риби е постигната този сезон. Потупах го по рамото и продължих да ги търся. Усетих стягането, как не съм подготвен за подобен лов. На наколко пъти вълните ме изхвърляха върху скалите. Мислите летяха и не спираха, като вълните да те подхвърлят насам натам. Имаше още риби в района. За миг поспрях опитах да изчистя всичко от съзнанието. Сетих се за Ники и Лагутин. Само правилни и положителни мисли. Аз мога. Нещата не трябва да са напрегнати. Отпуснах се над водата и затворих очи. Раздишах и почнах да си проверявам частите и да проветрявам мислите. При познат начин на гмуркане е просто като познат танц. Ти не мислиш за стъпките а си слял с цялото. Когато си го правил хиляди пъти и се връщаш към това състояние много лесно. Намерих и много удобно място между две скали. Настаних се почти без шум и само след няколко секунди видях гърба на рибата. Беше малко под мен, но не ме беше усетила а си се придвижваше между камъните. Този път почти не я поведох а я оставих сама да застане пред стрелата. Още миг и ще изчезне и ще остане само сън. Накак ръката изпревари дори и мисълта или бях оставил духа да ловува. Почти нямаше борба и подръпване. Беше точно в хрилния капак. След като беше вече във ръцете ми адреналинът отново ме завладя. Извиках на Иво. Зарадвахме се и двамата на срещата и слуката. Постигнахме нещо което не се беше случвало до сега и двамата да вземем по лаврак. Дали това беше дар за постоянството и уменията или просто късмет.
След втората риба сякаш останалите се покриха. Отправихме се към мястото от където бяхме влезли. Емоцията беше пълна сега оставаше и да се приберем. Намерихме една пръчка и я използвахме за кол да носим рибите. Пътя на връщане беше изпълнен с много положителни емоции. Бяхме завладени от гледките на хубави риби в бистри води интересни моменти и сбъднати мечти. Стигнахме до колата решихме да не събличаме неопрените а да направим първото такова за сезона в къщи. По топло и приятно е а и така емоцията още те държи.
Паркираме пред нас и Иво ми помогна с багажа. Много на добре не е на добре. Цял ден бях оставил момичетата сами. Те също са имали премеждия, но не така приятни като на мен. Е все нещо трябва да е. Направиха ми накоя снимка с хубавата риба и настроението им се подобри. Седнахме да вечеряме. Имах чувство, че може да има още риби на мястото . В началото на сезона, когато се оглеждах по най-известната Варненска буна чух една история от Руслан и Александър Нейчев. Ставаше въпрос за нос Калиакра. Чухме се с Иво по телефона. Морската котка била 12,5 кг. Бая носене си беше. Разказах му историята и много бързо направихме план, а уж нямаше да гмуркаме на другия ден, но трябваше да проверим теорията.
Сутринта пак гледам да правя същите неща като предният ден да не взема да пропусна нещо. Взех си кафе от близкият автомат но не го изпих цялото. Иво отново идва точно в уреченото време. Пътуваме и си разказваме за вчерашните моменти. Днес сме само за малко искаме да проверим теорията. Да знаем за друг път. На мястото сме. Още ни се спи и ми е малко студено. Бързо се обличаме и се отправяме. Знаем къде да ги търсим. Морето е мното равно. Няма никакви вълни. Плуваме бавно и се стараем да не дигаме шум. Дали са още тук. Имаме да плуваме до мястото на което ги видяхме вчера. Не се наложи да ходим до там за проверка. Този път са се преместили на юг. Първият изстрел пак беше подобен на вчерашния. Поведох стрелях и рибата се спря а стрелата се заби пред нея. Нама значение важното, че теорията е проверена и още ги има. Отправяме се към дълбокото. Скрит зад две скали от ляво се появява силует. Движи близо до една скала. Не се отправя към мен и сакаш ще си продължи. Много е бистро а аз не съм свикнал да ловувам в бистра вода. Стрелям и виждам как рибата е доста далечна а стрелата няма достатъчно сила. Иво се провиква че се движат близо и почти под камъните. Почвам да се оглеждам забелязвам ги как се промушват в цепнатините, но нямам шанс за изстрел. Един се открива малко и стрелям. Нямаше как да чакам. Някъде около опашката, но аз съм над рибата. Стрелата отскочи от рибата и след това от скалата зад нея.
Малко след това видях гледка, която ще ме топрли през цялата зима. Пасаж от може би десетина лавраци. Такова нещо дори и по клиповете рядко се вижда. Водата е много бистра. Аз съм легнал почти на хребета на един риф. Нямам укритие от ляво. От дясно ме скрива една скала. От ляво се появява лаврак. Не е сам. Идват още два. След тях има още. Истинска вълча глутница. Движат се бавно, но на достатъчно голямо разстояние. Нямам никакав шанс да стрелям. Надявам се някоя риба да се отклони и да доиде към мен. Не се случи. Явно с нещо ги плаша. От както дойдоха от лявата ми страна и бавно се изнесоха на вътре нещо пак ми напомни, че не правя нещата както трябва. Все едно съм в началото когато започнах да виждам платерини. Адреналина при всяка една видана се повишава. Явно е така и с лавраците. Пак трябваше да се вика Лагутин. Вече знаех, че ги има. Реших да изпробвам тактиката от Гърция. Лягам на ниско място така, че да съм в нещо като в дупка. Харпуна е точно над скалите направо ги копира. Нямам никаква видимост, но рибите се появяват. Очите им са разположени високо и може за това да не виждат така добре, когато си под тях. Рибата се появи на хребета и леко бавно се придвиждваше. Определено беше любопитна и точно преди да стане подозрителна натиснах спусъка. Тактиката даде успех. Не видях къде точно е уцелена. Този път имаше и подръпване, направо дърпане. Отпуснах от макарата. Рибата се завря в една цепнатина и се показа от другата страна на скалата заедно със стрелата. Този път вече малко ме притесни да не би да се омотае и така да има упора. Гмурнах бързо и успях да я притисна към дъното и да я хвана за хрилете. Оставаше само да я изкарам на повърхността. Осъзнавах, че харпуна може да се заклещи в цепнатината. Държах здраво рибата и бях годов ако се наложи да дърпам здраво докато се скъса рибата от кордата. Изплувах без проблем. И добре, че бях отпуснал макарата. Обработих рибата я закачих на кукана. Да обаче и харпунът е на дъното. Освободих стрелата от рибата и след това вече можеше да се гмурна безопасно. Видях, че е по добре да издърпам стрелата заедно с кордата и да я отвържа от макарата. Така ще изкарам стрелата и кордата от едната страна и няма да има опасност да се заклещи. Въжето на макарата дори и да се оплете ще го отдрежа, когато изкарам харпуна от другата страна. Отне ми повече време да стъкмя на ново харпуна и да продължа да ги търся. Рибата я закачих на буя. Излязах на плитко и се провикнах. Една теория беше проверена и изпита беше успешен. Морето втори ден ме беше дарило. Толкова на добре не е добре. Трябва малко да се спра. Как да го направя, като знам, че ей там от пред преди малко съм видял толкова много лавраци. Постоях постоях па се гмурнах пак. Беше още толкова бистро. Вече не търсих толкова рибите. Исках да запомня мястото така, че следващ път, като попадна в подобна обстановка на друго място да ми напомни за това и да проверя за подобни риби.
Може би час след това не видяхме повече лавраци. Както се бяхме разбрали се прибрахме рано.
Ще трябва да мине време да разберем какво направихме тези два дни. Видяхме за първи път много лавраци. Само бяхме чували и мачтали за подобни срещи. Ето че се случи. Бяхме подготвени за срещата. Опита от годините имаше значение. Въпреки, че рибите не бяха никак лесни за нас и нямахме опит с подобен лов. Морето беше решило да ни подари тези моменти. Научихме много неща и още един морски прозорец е отворен за нас. Прозорец през които се виждат нови морски приключения. Така знаието и опита се подобряват и когато сме готови желаните риби се появяват. Трябва да се отворят много прозорци и всеки един от тях е различен дори и от един и същ понякога трябва да се погледне под различен ъгъл за да се види светлината.
Какво да направя по оборудването:
Да прегледам ластиците, макарата да и сложа дръжка. Стъкмяването на 75цата не добре.
Мисли: Да се прочетат отново старите истории. Там също има много истини.
Любомир Клисуров ,,Черно море под вода“ също истини- Да се провери и втората теория
Положителна оценка и при пропуск.
Мисли, Анализирай, Проверявай и се Забавлявай!