Индекс
Второто плаване на Колумб
За хода на второто Колумбово плаване сведения дават автентичните доклади на Диего Алварес Чанка и на Микеле де Кунео. Според тях Колумб потеглил на своето второ пътешествие на 25 септември 1493 година. Под негова команда се намирали три големи кораба и 14 каравели. В сравнение с първото отплаване на 3 август 1492-ра, когато населението проклинало генуезеца като безбожен авантюрист и трябвало насила да натикат на борда испанския екипаж, картината сега била напълно променена.
От писанията и разказите за първото плаване, предавани от уста на уста и раздути до неимоверни гротески, повечето испанци сега вярвали: плаването на Колумбовата флота води към Елдорадо, към острови от чисто злато, прорязани от реки, в които трябва само да потопиш кош, за да го изтеглиш пълен със златни зърна.
А туземците се съгласяват охотно да разменят злато и скъпоценни камъни срещу стъклени маниста и огледала. Кралят и кралицата на Испания също очаквали от това плаване на Колумб злато, и то повече злато, отколкото индианците дали доброволно при първата си среща с белите полубогове.
Колумб знаел това, а знаел също, че такова злато могло да бъде изтръгнато от индианците само с насилие. Плаването протекло при благоприятни метеорологични условия. Само една буря се разразила през втората половина на октомври над флотата, преди да отекне на 3 ноември викът „Земя!“, когато достигнали Малките Антили.
Колумб пак потърсил островите, открити при първото плаване, открил и множество нови острови, намерил и силно жадуваното злато. Но за да изпрати златото в Испания, то трябвало да се изкопае от земята, трябвало да се построят златни мини.
За да спечели време, Колумб натоварил част от корабите с проби от златоносна руда и я изпратил в Испания с обещание до краля и кралицата, че скоро ще им прати толкова злато, колкото желязо има в мините по брега на Биская. Като жива стока на борда на отплавалите кораби имало и индианци, роби се търсели винаги най-усилено по тържищата на Европа.
Ала с местното население Колумб срещнал по-големи трудности, отколкото очаквал. Индианците вече не се доверявали на белите. Горчивият опит, набран от миналите срещи, бил твърде богат, и те почнали да се бранят срещу плячкосването и поробването.
Настъпили първите схватки, безнадеждни за индианците срещу добре въоръжените и снабдени с топове испанци. Хиляди и хиляди от тях били изклани като добитък и разкъсани от кръвожадните кучета.
А ако алчността за злато на скитащите по всички посоки испански разбойници не бивало удовлетворена, те режели ушите на мъжете, изнасилвали жените и отмъквали младите индианци в испанските поселища като роби.
Но и от всичко това към Испания не потекли обещаните реки от злато и сребро. Затова по завръщащите се от Испания за Америка кораби крал Фердинанд заповядал на Колумб да форсира незабавно експлоатацията на златните мини и да праща всеки месец подробен отчет до кралския двор в Испания.
И въпреки това Колумб не можал да напълни корабите със злато и още веднаж изпратил през Атлантика 500 индианци, за да ги продадат на робския пазар в Севиля в полза на испанската корона. Добил все пак отсрочка, колкото траяло плаването на отиване и връщане през океана.
През това време в безскрупулната им жажда за злато на испанските завоеватели хрумнала дяволска идея. Те наложили на местното население данък, който за индианците бил почти равен на смъртна присъда.
Всеки местен жител, достигнал четиринадесетгодишна възраст, бил задължен да доставя всеки три месеца злато по мярка, колкото събира едно фландърско звънче. Главатарите тройно. Който заплати данъка, получавал едно медно кръгче, което трябвало да носи окачено на шията, за да се вижда отдалече.
Залавяли и продавали на пазара за роби всеки, който нямал такова медно кръгче. Алтернативата злато или свобода не оставала на свободолюбивите индианци никакъв избор. Те били принудени да зарежат жалките си колиби, за да търсят само злато.
Много хора умирали от глад, защото не можели да се грижат за прехраната си, други поемали отрова, за да се избавят от робство. Според отчета на епископ Лас Касас, който превел и бордовия дневник на Колумб, от 300 000 жители на Хаити по време на откриването му, в 1496 година останали живи 200 000, в 1508 година само 60 000, а едно преброяване в 1548 година показало, че аборигените спаднали на петстотин души, или коренното население на острова било практически изтребено.
В началото на шестнадесетото столетие потоп от авантюристи и обеднели благородници се излял от Испания през Атлантика в Америка. От Хавана в 1519 година Кортес се прехвърлил на бреговете на Мексико.
С коварство и насилие той в течение на две години подчинил империята на ацтеките, които имали далеч по-високо културно ниво, избил нейните жители и разграбил страната. Неизмерим поток от злато потекъл от новооснования Веракрус към Кадис и Севиля.
В 1531 година Писаро проникнал в сърцето на империята на инките и — също като Кортес в Мексико — я оплячкосал и опожарил в името на кръста. В 1535 година той основал Лима с пристанището Каляо, за да отправя с кораби към Испания ограбените съкровища на инките.
Това, което поколения ацтеки и инки били натрупали с дълговечен мъчителен труд, било сега разграбено, натоварено на кораби и през Атлантика докарано в Испания. След като коренните жители били докарани до просяшка тояга, експлоатацията на мините за благородни метали продължила с индианска работна сила, а по-късно с роби-негри.
В течение на шестнадесетото столетие наличността на сребро в Европа нараснала пет пъти. Четири пети от европейските запаси на злато и сребро идвали от Испанска Америка. Общото им количество между 1500–1800 година възлизало на деветдесет хиляди тона.
Цялото това богатство, пренасяно по море, по необходимост предизвикало появата на морско пиратство, което оставило далеч в сянка всичко досега познато в тази област.
За хода на второто Колумбово плаване сведения дават автентичните доклади на Диего Алварес Чанка и на Микеле де Кунео. Според тях Колумб потеглил на своето второ пътешествие на 25 септември 1493 година. Под негова команда се намирали три големи кораба и 14 каравели. В сравнение с първото отплаване на 3 август 1492-ра, когато населението проклинало генуезеца като безбожен авантюрист и трябвало насила да натикат на борда испанския екипаж, картината сега била напълно променена.
От писанията и разказите за първото плаване, предавани от уста на уста и раздути до неимоверни гротески, повечето испанци сега вярвали: плаването на Колумбовата флота води към Елдорадо, към острови от чисто злато, прорязани от реки, в които трябва само да потопиш кош, за да го изтеглиш пълен със златни зърна.
А туземците се съгласяват охотно да разменят злато и скъпоценни камъни срещу стъклени маниста и огледала. Кралят и кралицата на Испания също очаквали от това плаване на Колумб злато, и то повече злато, отколкото индианците дали доброволно при първата си среща с белите полубогове.
Колумб знаел това, а знаел също, че такова злато могло да бъде изтръгнато от индианците само с насилие. Плаването протекло при благоприятни метеорологични условия. Само една буря се разразила през втората половина на октомври над флотата, преди да отекне на 3 ноември викът „Земя!“, когато достигнали Малките Антили.
Колумб пак потърсил островите, открити при първото плаване, открил и множество нови острови, намерил и силно жадуваното злато. Но за да изпрати златото в Испания, то трябвало да се изкопае от земята, трябвало да се построят златни мини.
За да спечели време, Колумб натоварил част от корабите с проби от златоносна руда и я изпратил в Испания с обещание до краля и кралицата, че скоро ще им прати толкова злато, колкото желязо има в мините по брега на Биская. Като жива стока на борда на отплавалите кораби имало и индианци, роби се търсели винаги най-усилено по тържищата на Европа.
Ала с местното население Колумб срещнал по-големи трудности, отколкото очаквал. Индианците вече не се доверявали на белите. Горчивият опит, набран от миналите срещи, бил твърде богат, и те почнали да се бранят срещу плячкосването и поробването.
Настъпили първите схватки, безнадеждни за индианците срещу добре въоръжените и снабдени с топове испанци. Хиляди и хиляди от тях били изклани като добитък и разкъсани от кръвожадните кучета.
А ако алчността за злато на скитащите по всички посоки испански разбойници не бивало удовлетворена, те режели ушите на мъжете, изнасилвали жените и отмъквали младите индианци в испанските поселища като роби.
Но и от всичко това към Испания не потекли обещаните реки от злато и сребро. Затова по завръщащите се от Испания за Америка кораби крал Фердинанд заповядал на Колумб да форсира незабавно експлоатацията на златните мини и да праща всеки месец подробен отчет до кралския двор в Испания.
И въпреки това Колумб не можал да напълни корабите със злато и още веднаж изпратил през Атлантика 500 индианци, за да ги продадат на робския пазар в Севиля в полза на испанската корона. Добил все пак отсрочка, колкото траяло плаването на отиване и връщане през океана.
През това време в безскрупулната им жажда за злато на испанските завоеватели хрумнала дяволска идея. Те наложили на местното население данък, който за индианците бил почти равен на смъртна присъда.
Всеки местен жител, достигнал четиринадесетгодишна възраст, бил задължен да доставя всеки три месеца злато по мярка, колкото събира едно фландърско звънче. Главатарите тройно. Който заплати данъка, получавал едно медно кръгче, което трябвало да носи окачено на шията, за да се вижда отдалече.
Залавяли и продавали на пазара за роби всеки, който нямал такова медно кръгче. Алтернативата злато или свобода не оставала на свободолюбивите индианци никакъв избор. Те били принудени да зарежат жалките си колиби, за да търсят само злато.
Много хора умирали от глад, защото не можели да се грижат за прехраната си, други поемали отрова, за да се избавят от робство. Според отчета на епископ Лас Касас, който превел и бордовия дневник на Колумб, от 300 000 жители на Хаити по време на откриването му, в 1496 година останали живи 200 000, в 1508 година само 60 000, а едно преброяване в 1548 година показало, че аборигените спаднали на петстотин души, или коренното население на острова било практически изтребено.
В началото на шестнадесетото столетие потоп от авантюристи и обеднели благородници се излял от Испания през Атлантика в Америка. От Хавана в 1519 година Кортес се прехвърлил на бреговете на Мексико.
С коварство и насилие той в течение на две години подчинил империята на ацтеките, които имали далеч по-високо културно ниво, избил нейните жители и разграбил страната. Неизмерим поток от злато потекъл от новооснования Веракрус към Кадис и Севиля.
В 1531 година Писаро проникнал в сърцето на империята на инките и — също като Кортес в Мексико — я оплячкосал и опожарил в името на кръста. В 1535 година той основал Лима с пристанището Каляо, за да отправя с кораби към Испания ограбените съкровища на инките.
Това, което поколения ацтеки и инки били натрупали с дълговечен мъчителен труд, било сега разграбено, натоварено на кораби и през Атлантика докарано в Испания. След като коренните жители били докарани до просяшка тояга, експлоатацията на мините за благородни метали продължила с индианска работна сила, а по-късно с роби-негри.
В течение на шестнадесетото столетие наличността на сребро в Европа нараснала пет пъти. Четири пети от европейските запаси на злато и сребро идвали от Испанска Америка. Общото им количество между 1500–1800 година възлизало на деветдесет хиляди тона.
Цялото това богатство, пренасяно по море, по необходимост предизвикало появата на морско пиратство, което оставило далеч в сянка всичко досега познато в тази област.
