Индекс
Лупавец или речен кефал?
Милен Рашков
мл. експерт "Биоразнообразие"
Дирекция на Природен парк "Странджа",
Странджанският диалект е уникален. Спада към т.нар. рупски говор, който освен в Странджа е разпространен единствено в Западните родопи, Разложко и Гоцеделчевско. Никъде другаде в Източна България няма да чуете хората да говорят по такъв начин, както в Странджа.
Интересни местни названия имат рибите, които се срещат в реките на тази ниска планина – Велека, Резовска (или Резвая), Младежка (или Карамлък). Още по-интересното е, че местните названия на някои от рибите, обитаващи реките в Странджа, са еднакви с българските научни наименования на други видове риби. Типичен пример е идентичността на научното българско наименование на един вид, който странджанци наричат „трънлива риба” с местното название на друг вид, който учените наричат „речен кефал”.
Тези, които са родени и расли в Странджа, може би вече са се досетили, че става въпрос за наименованието „лупавец”. Именно така учените наричат вида, на който местното население казва „трънлива риба”. Той се среща само реките Резовска (или Резвая), Велека, Зирковска и Караач и навсякъде е известен именно с това местно наименование. В същото време странджанци казват „лупавец” на речният кефал, който е разпространен в реките на цяла България и който в различните части на страната е наричан по различни начини. Например в Западна България му казват „клен”, а в централна Северна България – просто „кефал”, като ударението е върху звука „е”. В други части на страната също му казват само „кефал”, но ударението пада върху звука „а”.
Лупавецът, или трънлива риба (Rutilus frisii) достига на дължина до 60 см, а на тегло – до 1,5 кг. Тялото му е удължено и закръглено. Обитава средните и долни течения на реките. Храната се състои от дребни мекотели, червеи, ракообразни, ларви на насекоми и водорасли. Хайвера си хвърля през април-май. Макар и рядко, на някои места в Странджа (край Бродиливо, Кости и др.) е обект на въдичарския риболов. Лови се най-често в кря на зимата и през ранна пролет, когато нивото на водата е високо от топящите се снегове. През останалото време на годината води потаен начин на живот и трудно може да бъде забелязан и уловен. Рядък за България вид, включен в Червената книга.
Речният кефал, или клен (Leuciscus cephalus) достига на дължина до 80 см, а на тегло – до 5 кг. Тялото му е продълговато, почти цилиндрично. Предпочита бързотечащи реки с пясъчно или каменисто дъно. Храни се с насекоми и техните ларви, ракообразни, червеи, жаби, риба, водорасли и паднали във водата плодове. Хайвера си хвърля върху каменисти дъна през май-юни. Популярен обект на спортния въдичарски риболов.
Двата вида риби си приличат по външен вид, но се наблюдават и съществени разлики между тях. Речният кефал достига до по-големи размери и тегло, а главата му е по-широка от тази на лупавеца, с плоско чело. Задният край на устата му достига вертикалата, спусната от окото, докато устата на лупавеца е по-малка и не достига до окото в задния си край. Формата на аналната перка е различна при двата вида. При речния кефал тя е слабо заоблена, докато при лупавеца е права или леко вдлъбната.
Така че, въпреки сходството в наименованията, тук става въпрос за два различни вида.
Милен Рашков
мл. експерт "Биоразнообразие"
Дирекция на Природен парк "Странджа",
Странджанският диалект е уникален. Спада към т.нар. рупски говор, който освен в Странджа е разпространен единствено в Западните родопи, Разложко и Гоцеделчевско. Никъде другаде в Източна България няма да чуете хората да говорят по такъв начин, както в Странджа.
Интересни местни названия имат рибите, които се срещат в реките на тази ниска планина – Велека, Резовска (или Резвая), Младежка (или Карамлък). Още по-интересното е, че местните названия на някои от рибите, обитаващи реките в Странджа, са еднакви с българските научни наименования на други видове риби. Типичен пример е идентичността на научното българско наименование на един вид, който странджанци наричат „трънлива риба” с местното название на друг вид, който учените наричат „речен кефал”.
Тези, които са родени и расли в Странджа, може би вече са се досетили, че става въпрос за наименованието „лупавец”. Именно така учените наричат вида, на който местното население казва „трънлива риба”. Той се среща само реките Резовска (или Резвая), Велека, Зирковска и Караач и навсякъде е известен именно с това местно наименование. В същото време странджанци казват „лупавец” на речният кефал, който е разпространен в реките на цяла България и който в различните части на страната е наричан по различни начини. Например в Западна България му казват „клен”, а в централна Северна България – просто „кефал”, като ударението е върху звука „е”. В други части на страната също му казват само „кефал”, но ударението пада върху звука „а”.
Лупавецът, или трънлива риба (Rutilus frisii) достига на дължина до 60 см, а на тегло – до 1,5 кг. Тялото му е удължено и закръглено. Обитава средните и долни течения на реките. Храната се състои от дребни мекотели, червеи, ракообразни, ларви на насекоми и водорасли. Хайвера си хвърля през април-май. Макар и рядко, на някои места в Странджа (край Бродиливо, Кости и др.) е обект на въдичарския риболов. Лови се най-често в кря на зимата и през ранна пролет, когато нивото на водата е високо от топящите се снегове. През останалото време на годината води потаен начин на живот и трудно може да бъде забелязан и уловен. Рядък за България вид, включен в Червената книга.
Речният кефал, или клен (Leuciscus cephalus) достига на дължина до 80 см, а на тегло – до 5 кг. Тялото му е продълговато, почти цилиндрично. Предпочита бързотечащи реки с пясъчно или каменисто дъно. Храни се с насекоми и техните ларви, ракообразни, червеи, жаби, риба, водорасли и паднали във водата плодове. Хайвера си хвърля върху каменисти дъна през май-юни. Популярен обект на спортния въдичарски риболов.
Двата вида риби си приличат по външен вид, но се наблюдават и съществени разлики между тях. Речният кефал достига до по-големи размери и тегло, а главата му е по-широка от тази на лупавеца, с плоско чело. Задният край на устата му достига вертикалата, спусната от окото, докато устата на лупавеца е по-малка и не достига до окото в задния си край. Формата на аналната перка е различна при двата вида. При речния кефал тя е слабо заоблена, докато при лупавеца е права или леко вдлъбната.
Така че, въпреки сходството в наименованията, тук става въпрос за два различни вида.
