За кого са сълзите на сирените

....ще вали , средата на лятото е , а навън е студ , от Коледа насам незапомнени валежи от сняг и дъжд...на шега прекопах една малка част от двора на вилата през късната пролет , малка щото лятото гмуркам , там е суша а няма кой да полива , хвърлих на шега пак и една шепа семена от тиквички , подарени от комшия ...сега през ден ги ядем та чак ме фаща яд , що не прекопах цялото място , щях да преборя леко кризата ....Титаник...премиерата на филма върви по българските киносалони , целия народ гледа и е залян от сълзи...страната ни е залята от невиждани проливни дъждове , потоп ....войските на Вермахта напредвали неумолимо , под грохота на танковете , в безкрайната степ на Съветите... германците се славят , като прецизен народ и много добре били планирали нападението и всичко вървяло по план , докато не се натъкнали на непроходима кал ...техниката затънала , танковете затънали , същите които за 24 часа прегазили Франция...дошла зимата , калта замръзнала и тежките машини , скърцащи с писъка на сто бесни дявола , поели отново смъртоносния си поход...студът станал непоносим , предстояли последните решителни сражения , виждали се силуетите на Москва и Ленинград , но в решаващите утрини , огромните стоманени чудовища стояли безмълвни , просто не можели да запалят , незапомнена зима вилнеела , шетала с косата и прибирала душите на леко облечените немски войници ...Хитлер , бил закъснял фатално ....ефекта на пеперудата , понякога един миг е достатъчен да промени световната история ....

...според йогите всяка казана дума е действително хвърлен камък и предизвиква вибрации в околната среда и я променя , колкото и малка да е промяната ...вибрациите на са акустически , както биха си помислили материалистите а чисто психически и най вероятно променят енергийната структура на частиците изграждащи атомите - демек квантите , както на живата природа , така и на мъртвата материя , която всъщност пак е жива , дори един камък е жив , тъй като неговите кванти постонно са в движение и той трепти ...казано на прост език - в един и същи миг , камъкът има няколко различни форми и няколко различни положения в пространството и най вече ВЪВ ВРЕМЕТО , кое от тях ще видим , зависи от това в коя точно "фаза" се намираме самите ние и как ще променим фазите на камъка с енергията , която му въздействаме , в момента когато изричме думата ...

...преди да изречем думата , ние мисловно възпроизвеждаме нейната същност ... именно не нейната граматика и фонетика , а асоциациите от които е породена и поражда са в нейната енергийна същност , говорим различни езици , но смисълът на думите , макар и различни е един и същ , не самите думи , а нашите мисли , когато ги изговаряме променят околната среда...връщам се пак към Камъка ... да речем аз съм ядосан , затворен с себе си , всичките ми гемии са потънали , моите тягостни мисли променят неспирния танц на лудите кванти , пулсиращи в нищо неподозиращия камък , след време аз се отдалечавам от него и моето място се заема от човек с неутрално настроение - нито щастлив , нито ядосан - достатъчен е само трепета на крилата на пеперуда да наклони везната в едната или другата насока ...човекът се седи до камъка , неговата психическа енергия подобно на радар се излъчва от него , насочва се към камъка и се отразява променена , променена от камъка ли ? - НЕ - променена от мен самия , връща се в човека и му въздейства негативно и неусетно го завладяват черни мисли и той се усеща , че е нещастен ...

...така си обяснявам аз нещата ...йогите са казали , че нашите мисли променят средата , а тя обратно - въздейства на тях , дават и пример : ако до дома ти живее алкохолик , ти постоянно с течение на времето усещаш , че непрекъснато ти се пие , какви ли мисли пък биха ти идвали , ако някъде наблизо живее убиец или секс маняк ...Дънов казва същото ...лошото на най-лошото е , че тези мисли се усилват и резонират ...особено сега ...отчаянието и безисходицата пулсират и властват в нашите души , съпроводени със страха и омразата , не само при нас , по цялата Земя , чак планетата си промени остта на въртене , добре , че не владеем Вселената - две , три галактики щяха да избухнат....ефекта на пеперудата ...понякога една добра мисъл е в състояние да обърне везните , защото най-лошото на лошото е , че понякога може да стане и най-хубавото на хубавото , тъй като светлите настроения също се усилват и стават колективни ....гмуркайки се сред сълзите на сирените , ние се пречистваме..

...преди години , офисът ми се помещаваше в жилищен вход на главната улица в Бургас . Хазяи ми бяха няколко семейства . Сред тях рязко се открояваше една възрастна , но будна , начетена и интелигентна женица . Тя бе вдовица повече от 40 год. , но този факт по никакъв начин не помрачаваше оптимистичния и мироглед към Нещата от живота . Имаше двама сина . Женицата , по скоро бабата , бе от набор 1925 г. някъде. Спомням си , че въпреки възраста и общуването с нея беше удоволствие . Симпатиите бяха взаимни и тя много държеше на нас . След време , по неведомите пътища на съдбата , вятъра ни отвя на друго място и загубихме връзка с нея ..... Съвсем наскоро , след десетина години , от тогава да речем , зяпайки мадамите , минаващи по центъра и убивайки времето в чакането на клиенти пред настоящия си офис , аз случайно засякох погледа си с нещо познато и кво да видя - единия и син . Той бе запален и страстен рибар и с него имахме приказка . Другия и син , беше известен професор в столицата и идваше рядко . От лаф на лаф , стана въпрос за майка му и със съжаление разбрах , че е жива , но се мъчи на легло ...След три дни , същия пич идва с една торба снимки , да избираме и да правим снимки за некролог за майка му . Стори ми се странно съвпадението , но не му обърнах особено внимание .... Имам два скенера - единия нов , другия стар - още от старото фото . Двата постоянно са включени към компютъра . Слагам аз снимката на бабата в новия - все пак по модерен е , включвам го от компютъра ...и се случва необяснимото .....
....вместо , новия скенер се включва стария , този дето е "виждал" женицата преди години . Помислих си , че съм се объркал и набирам отново на компа името на новата машина . Пак се включва старата . Така около цели 10 опита . Говорим за компютър , говорим , че това никога друг път не се е случвало , говорим , че жена ми също го набра и резултата беше същия . Принудих се и преместих снимката в стария скенер . Свърших си работата и човекът си замина доволен . Замислихме се дълбоко след неговото заминаване ...След още три дни , идват двамата братя заедно с още много снимки . Направиха голяма поръчка . През цялото време си говорехме за риби и морето . Накрая професора , видимо много доволен ми остави корав бакшиш , като изрази желание да му пратя чирузи от дракон в София по брат му . В друго време щях да му откажа за парите и пак да му пратя риба . Но сега се замислих , отказах , но при второто му настояване се съгласих . ...Аре на Мириус ....

П.С. ...докато сме живи , ние с мислите си променяме света около нас , нашите оставени послания продължават да му въздействат и след като го напуснем ...

... и тъй отивам аз навътре - ма доста навътре - 500 метра по навътре от края на моста ...раздишвам като за гмуркане на Парашкева и потеглям надоле ...плувам , преглъщам , плувам , преглъщам - проблеми няма ...в началото се вижда върха на хапруна , после изчезва , после изчезва и ръката ми , настъпва тотален , пълен мрак , само някви едри парцали от неква гадна материя се забиват в маската ми , аз продължавам да се нося по инерция към дъното на ада ...и по едно време се чува "ТЪННН" - харпуна се забива в дъното , дърпам , НЕ ЩЕ , дърпам по силно ПАК НЕ ЩЕ , баси , подпирам с колене в дъното а то некво меко и лигаво и напъвам и стрелата излиза и се опитавам да поема нагоре , но НЕ МОГА , коленете ми залепнали за дъното ...пощръклях ...по някое време поех нагоре - ма аз си мисля , че е нагоре , щото навсякъде е мрак ...по едно време просветна ...последни махове и изплувам ....БАААСИ ....после гледам контрата на стрелата стои отворена и не ще да се затвори - неква глина се залепила - отлепване и измиване нямаааааа ....

от deathwalker » Чет Юни 24, 2010 10:29 am
Мога само да ти кажа че си голям късметлия Булти.Един приятел по същия начин му потънаха ръцете до лактите в тинесто дъно на яз.Искър и излизането не е шега работа,добре че си запазил самообладание. Горе-долу като в блато,колкото повече мърдаш-толкова повече "ти влиза" .

от Булти » Чет Юни 24, 2010 10:43 am
...Момо , почувствах се като муха на лепка , верно , че късмет , може би трябваше да се сетя за баластния - да го откопчея - но изобщо не очаквах подобна ситуация в морето

от deathwalker » Чет Юни 24, 2010 11:21 pm
Пиниза е да не се опитваш с ръце да се отблъцнеш от "дъното",защото става страшно а по възможност да работиш с плавниците за да продължиш посоката на движение по хоризонтала а не към повърхноста и щом се отлепиш,газ на горе....

...момчета , дълго се колцелунах дали да ви напиша и най-голямото шоу дето ми се случи вчера...ся малко събрах смелост ...та тая петата риба бе ударена в корема и докато се усетя и плувам към нея , се освободи от въжето и заби в една черна дупка между обраслите с миди и водорасли тетраподи...без да изплувам дори , на края на апнеята си , напук на всичкия си опит - забих и аз в църната дупка ,.... оказва се , че адреналина понякога е по силен от чувството за самосъхранение ...видях и главата , и се помъчих с две ръце да уловя хлъзгавото и тяло , като харпуна и стрелата останаха някъде навън ...пусто му и липсващи пръсти рибата без особено усилие се изниза и най -подигравателно ми махна с перки на педя от маската и отлетя накъде нагоре в нищото ...напсувах я многоооо лошо , чак раците почнаха да ходят напред и ...усетих , че не мога да помръдна - раменете ми се бяха заклещили , втори опит не става , трети - йок...и тук спрях да помисля , интересно не усещах позиви за въздух , нито път страх ...сега видях , колко е красива пещеричката всъщност : цели петна примигваха и пробляскваха в синхрон , като че ли някой заваряваше - някаква луда и забaвна игра на слънцето със водораслите , любопитна лапина се показа и ме погледна с учудване - вероятно реши да използва маската ми за огледало , да си оправи тоалета , някъде в дъното два паура си мереха щипките ...и тогава в съзнанието ми изплува следната тъжна картина - слънцето залязва а моето малко червено фиатче седи самотно в празния , огромен паркинг...нима това бе дежа- ву ...сепнах се и почнах да се извивам - да видите бат ви Бултя , как върти гъзъ на дърти години ...дълбочината беше около 4 метра , след като изплувах разбрах колко съм бил накрая и се разтреперах

...момчета , без да претендирам , че съм голям капацитет по въпроса ( то едва ли има жив човек с голям опит по тая тема ) ще споделя малко мисли и преживявания ....тази ситуация е една от най-коварните , която може да ви се случи ...най-лошия случай в тази най-лоша ситуация е да ви обземе паниката ...В подфорума "Морски риболов " бях пуснал цяла тема със заглавието " Морето обича смелите " и бях писал , че действително морето помага на смелите и дави страхливите и слабохарактерни хора ...много хора характеризираха тогава написаното от мен като безрасъдство , самохвалство и т.н ...и едва ли не като вредно за хората , които тепърва ще откриват безкрайното синьо ...всъщност за мен истината е друга ...както написа бат Гринго , мозъка е най големият консуматор на кислород ...заклещиш ли се отдолу и изпаднеш ли в паника , ти почваш да хабиш ценния елемент в две насоки - едната в необмислени и хаотични движения , другата е изпадналия в стрес и смъртен ужас мозък - и двете еднакво вредни...
какво предизвиква паниката ...отговора е еднозначен и не търпи коментар - СТРАХЪТ...кое обаче предизвиква страха...тука вече вариантите са безкрайни ...имаме вроден страх , фобии , придобит страх , скрити страхове и т.н. ...според мен страхът е последица от някакво неприятно преживяване ... придобит и усъвършенстван в дългите години еволюция е бил полезен , когато човек не е бил доминиращ вид на земята и не бил още човек напълно а полуживотно ...в близкото минало имаше девиз , че трудът е направил от маймуната човек ...аз бих казал , че преодоляването на страха е причината ...когато изгониш страхът от лоното на своето съзнание , тогава почва да работи интелекта ...всички имаме страхове и интелект , но се различаваме , не сме равни , що тъй ...
....всички се раждаме с почти еднакъв потенциал и ресурс - вижте разликите в ръста например - не са огромни , същото е и големината на черепната кутия и туй дето е в нея .... но тук разликата вече идва в наследственоста , а тя е едната основната причина , която определя кой как използва туй , с което се е родил ...примери безкрай ...другото качество на страха е , че се предава колективно и то понякога в огромни размери , възможно е да обхване и цели народи и то в течение на векове - тука пример няма да ви давам ...чел съм една книга - инструкция , която дава указания как робовладелците в Бразилия да държат в подчинение робите в плантациите - един от начините е страха , обикновено се наказват по "отворените" да държи влага на останалите , всява се надоверие между самите негри - да се страхуват едни от други и т.н. ...обикновено и нормално е в една война да победят по смелите народи ...спирам до тук ... в съвременното общество , страхът също се толерира по най-възможни начини ...
...90 процента от рекламите се основават на тоя принцип ...миналата зима починаха двама и то неясно точно от кво в болница и медийте грабнаха новината и така я раздуха , че стана епидемия , после пандемия от свински грип и хората , като луди се впуснаха към аптеките , станали жертва именно на тоя масов страх...интересно , че след туй , повече никой не умря ...църквата пък си играе със страха на хората от смърта ...всъщност до там сме я докарали , че е станало модно да се страхуваме ....кое е обаче вредното в случая : ние сме притъпили , силата на волята си , да се борим със страховете си , просто повечето от нас сме се отказали тотално и вместо да вземем мерки да преодолеем някакъв страх , ние даваме мило и драго , само и само , да не се срещнем повече очи в очи с него ...
...преодолееш ли някакъв страх ти се освобождаваш ...истински свободен е тоя , който не се страхува от нищо , за мен това е човекът идеал - аз съм далече още от него ...при най малките деца страх няма ... в течение на времето родителите им насаждат всевъзможни психози ...опитах се да дам някакво определение на страха...дълго съм се чудил що нямам страх от морето ( всъщност от реки , язовири , езера и блата ме е страх )...ще се върна в детските си спомени ... да сме били 5 ,6 клас тогава , аз , Фюта и Миро Калмара ...цялото лято , де що има свободно време и на морето ...имахме си и любима игра ...

...бяхме задигнали един голям ресторантски стол ...та слагаме стола на плиткото , един сяда на него а другите двама му връзват ръцете за облегалките ( малий колко ни е бил акъла тогава ) , после двамцата вдигат седналия барабар със стола и го носят докъдето могат да вървят в дълбокото прави , пускат го и го наблюдават дали ще се освободи сам под водата , искам да отбележа , че и тримата сме с маски и шнорхели ...един път замалко да стане фал и нагълталият се с вода , бе изнесен аварийно със стола в по плитки води ....та по темата : единствения начин според мен да се предпазим от подобна ситуация е : да се отработват и оттренират подобни положения с придружител и съответно преодоляване на страха от заклещване ...леководолазите също имат подобни упражнения - за сега не съм сигурен , но на времето , ние военните имахме - дори и през торпедна тръба сме минавали на апнея и който имаше клаустрофобия в началото му се вземаше акъла , но имаш ли желание и воля - всичко се преодолява
....ще се постаря хем да ти отговоря на въпроса , хем да се придържам по темата ...бил съм курсант във ВНВМУ " Никола Вапцаров " във Варна , сега не го знам как се води , в същото време бях приет и във МЕИ Варна и то в най-престижната специалност , но предпочетох Морското училище именно заради подготовката на водолази там . Имах честта да ми е преподавател Кирил Лясков - един от доайените на Подводния спорт в България . Лека му пръст . Никога няма да забравя водолазния полигон там . Намира се вътре в една от сградите - не в отделно помещение и имитира вътрешноста на машинно отделение на кораб - по точно на разрушен кораб . Начи отваряме една врата от един сив и банален коридор на военното училище и излизаме на една площадка , под нея наводнена стая , отвсякъде стърчат железа , проволки , светват се лампите и попадаш в друг свят ...ако зависеше от мен оттам нямаше да изляза ...гмуркаш се в наводнената "стая " , която всъщност прилича на кораб отвътре , оттам попадаш в друг подводен отсек , оттам в друг и т.н. ... спокойно можеш да издишаш чифт бутилки докато разглеждаш , а навън е зима например ...целта на упражненията там , именно бяха да свикнем да се движим в реалната среда на потопен боен кораб , неминуемо беше да не се закачиш някъде или да не се надереш или цепнеш при някое необмислено движение ...с течение на тренировките навлизахме все по навътре и навътре в полигона ...тогава се отсяваха и хората , които изпадаха в паника и освен опасни за себе си , бяха опасни и за другарите си ...
...спомена за тюлените ...може да прозвучи нескромно , но подготовката там ( училището ) и в някои секретни морски поделения беше конкурентна на тази на тюлените за които всички гледаме по филмите ...когато се случи най лошото с една подводна лодка ( като казвам лодка разбирай и ядрена подводница ) и оцелелия екипаж трябва да я напусне се използват тръбите през които се изстрелват торпедата , екипажа нахлузва едни торби а именно кислородни апарати или разните му там ребритъри , отварят се капаците на тръбите и който не е предал все още богу дух се изнизва оттам и се възнася или на повърхноста или при Свети Петър директно , тъй като такова аварийно изплуване не е много здравословно ( меко казано ) . Дължината на тръбите варира от 5 до 10 метра , не си спомням вече добре . Упражнението беше да влезеш в една такава тръба , да излезеш от другия и край , който също е под вода , да се обърнеш и обратно по тръбата да се върнеш , тръбата е тясна , толкова , колкото да се промушиш , паникьосаш ли се и решиш да се връщаш обратно се заклещваш ....сигурен съм че от посещаващите тук форума има и други посетили същия полигон и бих се радвал , ако вземат отношение и те ...от многото писане днес ми пресъхна...гърлото ...затуй творческа почивка
...като ученици с моите приятели : Миро Калмара и Фюта ставахме в 5 сутринта , фащахме автобуса ( и тримата живеехме в Лазур ) и отивахме сутрин да тренираме гмуркане и подводно плуване в басейна в Славейков . Той бе около 6 метра дълбок в най- дълбоката си част . Дължината му беше 25 метра . Спомням си , че и тримата правехме по три дължини без плавници , под вода ...тогава ...понеже ходехме редовно и с карти , спасителите ни бяха оставили отделен коридор ....носехме си понякога и един магнитен шах и играехме под водата , щом си наход - гмуркаш се и местиш - биеше този който правеше по добра апнея и мислеше по бързо , интересно , че всеки път резултатите от " турнира " бяха различни...веднъж някой , не си спомням точно кой и дали нарочно , събори фигурите по дъното ...една от фигурките беше попаднала в една решетка на дъното .... с детската си самоувереност тогава , при едно от гмурканията почнах да ровя с пръсти да я извадя и се заклещих ...никога няма да забравя този момент , щото тва беше първата ми подобна ситуация , спомням си само как гледах безпомощно леко клатушкащата се и блестяща повърхност на басейна ...приятелите ми явно усетиха , че нещо ме задържа на дъното и се гмурнаха при мен , може и да съм им махнал , не си спомням ..разтвориха заедно решетката и аз искочих нагоре , добре че някой от тях не се заклещи ...тоя случай заздрави още повече приятелството ни
...вчера в Бургас се появи Христо Янчев и веднага направихме лаф-моабет на морски теми ...споделих му как щях да "залепна" на дъното в дъбокото на Бургаския залив...оказа се , че тинята там , не е от вчера ...след като ме изслуша бай Христо ми се усмихна : " - Още като почна да ми разкажваш , къде си се гмуркал , веднага ми стана ясно как ще завърши всичко ! Ти луд ли си , да гмуркаш там бре ! " и започна своя разказ , как е опитал да вади котва там през далечната 1970 и някоя ...
...звено от котвената верига се скъсало , изтървали котвата но сварили да пуснат буй , да я маркират...извикали бай Христо да я намери и върже въже за нея да си я изтеглят . Христо Янчев не си взел леководолазното оборудване , тъй като дълбочината не била голяма - около 10-15 метра , но после това за малко щяло да се окаже фатално за живота му ...намерил котвата лесно по маркера и видял , че веригата се губи в една черна дупка , бръкнал с една ръка да напипа някое звено , да върже за него въжето което държал в другата , но ужас - ръката му останала вътре , дърпа пак - не ще , пуснал въжето и си помогнал с другата - и тя останала вътре , заклещил си и двете ръце в тинята - досущ като случая , дето го описа Момо ...не изпаднал в паника , опрял гърдите в тинята - те са с по -голяма площ и си издърпал бавно и внимателно ръцете , извършвайки въртеливи движения с останалата част от тялото , както когато аз се заклещих в тетраподите - явно тва става инстинктивно ...изплувал на границата на възможностите си , казал си : " - Бал съм ти котвата ! " .....и си тръгнал

от Булти » Пет Авг 17, 2007 3:51 pm

от години наред не съм кръстосвал морето така , както тва лято - цели два месеца при това с 5 харпуна и нова лодка с двигател . Емоции имаше много , но най-добрият ми спомен не е свързан с риба ( нито пък със жена )....по някое време бяхме на Бяла на палатка до устието на Бяла река , често ходех с лодката и гмурках срещу Черни нос - страшни местенца има там .....един ден морето нещо не ми хареса и реших да го ударя на почивка на плажа ( и на зяпане )....та на същото място влизаше един колега харпунджия със доста по скромни възможности за екипировка , НО НЕ И С ПО-МАЛЪК МЕРАК , и същия този ден той бе решил да влезе със своята стара руска " гуменарка"...със сутрешната бира в ръка наблюдах трудните опити на колегата да премине прибоя... в един момент се скъса ключа на греблото му и останала с едно гребло лодката стана неуправляема и стана лесна плячка на вълните . В първия момент когато една вълна злобно го преобърна аз неволно почнах да се смея ( абе наистина си беше смешно самото преобръщане ) , в следващия момент се осъзнах и хукнах към колата за маската и плавниците .... на колегата му нямаше нищо но екипировката му потъна в морето и се заформихме едно трио за бързо търсене под вода , вълните бяха много гадни и за една бройка щеше да си замине вечерята ми ....цялата екипировка на колегата бе от вехта по вехта( някога и аз съм плувал с такава) , най- ценното обаче си оставаше маската му - бе по добра и скъпа от моята -
та беше голям кеф да изляза с неговата маска в ръце , по голям кеф обаче ми направи усмивката му и ЩАСТИЕТО което изпитваше в момента.....всъщност искарахме всичко - не оставихме нищо на морето

Тази история се случи в началото на лятото или в края на пролетта - както ви хареса . Тогава за пръв път качих жена ми на новата ни лодка . Влязохме в морето от "Шофиорския плаж" - южно от Дюни . Бях се навил да я разхождам по Ропотамо - нямах настройката ни за подводен , ни за надводен риболов . За всеки случай( освен маската , шнорхела , плавниците и малкия "Стен" ) си взех един сърф костюм с белио да топна гъзъ все пак за малко - впредвид студената вода все още . Тежестите ги определих на око - свалих доста от колана , защото предната седмица бях гмуркал с 9мм . Та тръгнахме уж за Ропотамо , но жена ми зарита да спрем на Змийския остров да снимала кактусите . Кактусите цъфнали в най-различни цветове действително бяха много красиви , но на мен не ми остана време да им се наслаждавам .....наближавайки острова от Запад и търсейки подходящо за акостиране място , жена ми , сочейки към една купчина от пясък и наноси най-различни на брега изведнъж извика : " На брега има неопрен !" " Ти луда ли си ма ?" отговорих и аз , невярващо оглеждаш напълно пустия и безлюден в момента остров.....оттук нататък който иска да вярва, да вярва , които не иска - негова си работа - че неопрен имаше - имаше -подаваше се само ръкава му от купчината черупки и боклуци , че беше чисто нов - беше - "Сиаксуб"(горница) - на снимката ми от ника съм с него - същия ден още се снимах , че беше с един номер по-голям - беше - идеално ми пасна върху сърфкостюма , но най-странното от цялата работа беше , как в къщи съм определял колко тежести да сложа на колана - щото и те ми паснаха идеално ..... и така жена ми отиде да си снима кактусите , а аз както се случваше почти винаги отново я зарязах и отидох да се гмуркам с новата придобивка , че и риба искарах .....между другото тоя комплект е идеален за лятото - пикаеш , пърдиш - чиста работа

...подтикваш ме да напиша още една , но малко тъжна история : случи се съвсем наскоро ....малко предистория - имам племенник , който наскоро навърши 11 год . По време на раждането му , поради лекарска немарливост почина неговата еднояйчна близначка , не искам да изпадам в повече подробности , неприятно е , но си спомням , че тя остана непогрцелунана и никога сред роднините не се говореше за нея - все едно никога не е съществувала , след време сестра ми роди второ и т.н.....та на неговия 11 рожден ден майка му и баща му ( на племенника ми ) му подариха футболна топка , аз му подарих ФМ -радио и всичко щеше да си остане така , но не би - пустия му Змийски остров , два , три дни след рожденния ден отново ходихме там със жената и през цялото време си мислех кво ли тоя път ще намерим и тъкмо както излизах от морето и си събличах неопрена и жена ми посочи една шарена топка изхвърлена току що от вълните на скалите на острова : " Ето още един подарък за .....) " ...топка - от същата марка която подариха на племенника ми , сестра ми и зет ми , но не футболна , а волейболна ...тогава нищо не загрях , но на следващия ден след като му подарих "находката " и ги видях двете топки да си кротуват мирно и кротко на стола в градината в знойния следобед притоплих и ме побиха тръпки

и понеже Баретата повдигна въпроса за едно местенце , утре ще ви разкажа една история която се случи тук :


...тая история я запазих за зимата....плувах си аз един летен ден , успоредно на около 100 метра от брега следвайки релефа на дъното и наближавах даляна показан горе на снимката , той е доста дълъг и ако трябваше да го обикалям откъм морето щях да загубя поне час , затова обикновено си търсех проход между началото на таляна и брега , обикновено той биваше широк около 2,3 метра ...с течение на времето установих , че рибата също предпочита тези места за минаване и това правило важи за всички таляни ( ето сега си искарах по една почерпка от мързеливите - щото е достатъчно само да чакаш там и рибата си тече ....ама аз немам нерви да чакам )....и така наближавам аз таляна и почва да ми прави впечатление , че нещо медузите стават все по-често и по-често :? , между другото духаше точно срещу брега , колкото повече наближавах таляна - медузите се увеличаваха прогресивно и нали съм си тарикат забелязах , че на повърхноста са по-нагъсто отколкото долу към дъното и се изхитрих - гмуркам се - плувам 20, 30 метра под вода - леко над дъното и изплувам като си намеря пролука на провърхноста между медузите да раздишам....

....продължавах така надявайки се пасажа медузи най-накрая да свърши , но не би - след поредното плуване под вода се оказа , че просто няма къде да изплувам - повърхноста беше застелена с плътен килим медузи - все едно отгоре беше сложен похлупак - горе по тъмно а долу по светло ( на устието на Велека съм наблудавал подобно явление , но там причината беше в сладката вода заемаща около метър слой на повърхноста)...и се усетих лекичко че съм поднал в капан :o , няма страшно викам си и айде обратно , ама ЙОК , плувам , плувам - тавана от медузи горе не се разрежда , апнеа , апнеа ама нещо ми замириса на тамян , бях близо вече до паниката и се чудех дали да не се набухам в дебелия слой медузи , честно казано патил съм жестоко от тия гадини и буквално пред тая кофти перспектива предпочитах да умра на дъното - щях да загубя само съзнание и толкоз :rolleyes: ...не знам колко метри съм проплувал така - възможно е да съм счупил някой световен рекорд , но най-накрая се показа пролука и внимателно си показах шнорхела над водата - една медуза си мяташе пипалата на сантиметри от маската ми :evil: ....

....тук е мястото да спомена , че цялото ми тяло вече нетърпимо лутеше - бях с къси крачоли на неопрена - от тия шибани гадини цялата вода се беше подлутила - дори и да не ги докосваш , те явно си изстрелваха мизерийте...абе беше си филм на ужасите отвсякъде....с триста зора излязох на брега и кво да видя - брега засипан с медузи - ши кажеш , че със самосвали са ги изсипвали и маам аз с ботинки отгоре , след малко се оказва , че под медузите брега е от натрошени миди , ботинките се пробиха на няколко места , краката ми парят - не се траят ...друго място за минаване няма - 1,5 - 2 м. бряг и нагоре вертикална скала ...стигам до таляна и виждам че , целия са го "облякали" със неква ситна мрежа - рибарите се въртяха наоколо с лодка и думкаха с една тенекия.....та тоя талян се оказа събирач на медузи на целия залив на Вромос....по нататък влязох в морето и там си беше чисто, чисто ....Наздраве ! :drinkers:

....действието се развива в доброто старо време , на юг от Дюни , от мен да мине - на скалите точно срещу Змийския остров - вчера дето пуснах фото - там...бяхме с моя приятел Миро Калмара , денят беше в своя край и луната бе поела по вечния си път на небето...имахме успешен ловен излет - врани , попчета , спарита , кефали и платерини доволно бяха напълнили куканите и щяхме и да продължим лова и по-тъмно ( дотолкова се бяхме увлякли ) , но на моя френд му се скъсаха ластиците ( нямаше резервни ) и когато той се беше отказал и вече излязъл на скалите , тогава пък аз се мъчих да извадя една платерина от една доста засукана дупка и в крайна сметка я извадих , но стрелата ми беше на осмица
....излязох и аз на брега ( между нас винаги е имало едно негласно състезание - кой ще изпердаши повече риба и всеки един от двама гледаше да излезе последен ) гледам го , че повече той няма да влиза и радостен си викам : " - Ей ся та убих с риба !" и затърсих камък с който с чукане да изправя стрелата си....да ама не - стрелата се счупи на засечката и аз загледах тъпо - досъщ , като Ватуса ....и решихме двамата авери , че такава е волята на Нептун - да не бием днес повече риба и Миро влезе за последно в морето преди да си тръгнем с един гаган - да имаме салата за ракията,... почти се беше стъмнило.... изведнъж се върна много бързо и шепнешком ми каза да си взема маската и плавниците и да го последвам ....
...дъното се състоеше от разхвърляни скали , които застрашително чернеха на блестящия отразяващ пурпурното небе пясък , приятеля ми се притаи зад една скала и ми посочи с пръст , проследих движението му и - шест или седем огромни лавраци си плуваха спокойно , кръстосвайки и преплитайки телата си в падинката под скалата , дълбочината беше 2,5 - 3 м . , рибите на големина бяха по едри от нас , после след време разбрахме че са лавраци , водата беше полутъмна и полупрозрачна - телата им хипнотично проблясваха и не знам колко дълго сме стояли да ги гледаме - добре , че нямахме годни харпуни - гледката ще я помня докато съм жив , а ако имахме - рибата щяхме да я изядем ...и толкоз

не мога да се стърпя и ще ви разкажа и аз една история за един мой необичаен бракониерски "риболов"....това се случи преди 10-на години на един от притоците на Велека :



историята е от типа " и ловец съм и рибар съм ..."



беше по времето на откриване на ловния сезон....август...открихме го ние сезона както подобава и за следващия ден си издействах бележка за лов на пътпъдъци , бях опънал палатка в гората и си спомням , че вечерта ни пра яка буря :x



на сутринта като поизсъхна , грабнах пушката и тръгнах по реката, ама де ти в Странджата пътпъдъци и ...минах на косери



вървях стрелях , вървях стрелях и гледам във един вир нещо се движи , приближавам се бавно и кво да видя : една голяма бяла риба , не се замислих много , вдигнах пушката и



БУМММ ....после скарата изглеждаше доста интересно :

Булти on Вто Фев 16, 2010 12:59 pm

.Ако случайно се разхождате по моста в Бургас , на връщане обръщайки гръб на морето ще забележите в далечината очертанията на назъбени и свъсени северни планини ...Севри баир ...в подножието му са пръснати най-различни по форма къщички , вили и барачки... в някой от дворовете има кладенци , в други сонди , в трети вятърни перки а някой от къщите са без водоизточник и под улуците имат сложени от ония големите метални варели да събират дъждовната вода ...във всеки двор обаче задължително има лозе и във всяка къща казан за ракия ...тая зима бай Вельо , преселник от Македония , заселник на Севри Баир от трийсетина години , откакто е и пенсионер , реши да стане домакин на тазгодишното Трифонзарезанско събрание на баира . При бай Вельо "кризата" беше някакво далечно и мъгляво понятие . Макар и с мизерни пенсийки , той и бабичката му си произвеждаха почти всичко сами ...лозето му лозе , бадеми , ябълки , череши , круши , дюли , вишни ...зайци , кокошки , пътпъдъци , фазани и козички ...и двата ягтериера на сина му ....на сутринта на Трифон Зарезан компанията от виладжии се събра в центъра на Банево , някой бяха дошли с автобуса , други с коли , но ги очакваше много кофти изненада - жестока , гъста и леплива мазна кал , почти 2 километра до заветната къщичка на бай Вельо под Севри баир . Удариха по едно набърже и в индианска нишка тръгнаха по яко ташкън нагорнището ...вървяха , пуфтяха , псуваха - пусто обездвижване - колко месеца - се дъжд и сняг...наближиха долните вили и по едно време Пейо се фана за гърдите и се свлече на земята . Ритат го , бутат го - йок - не мърда . Умрял на сто процента . Ам сега ? . Сещат се , че малко по нагоре е къщата на един образ с прякора Бен Ладен ( заради брадата ) и че той също постоянно е там и има лада Нива ...свалят с джипа мъртвеца в селото ( опс квартал вече на Бургас ) и потеглят обратно към баира , а там веселбата вече е започнала - масите са отрупани - има дори и от прословутите мариновани рапани на Булти...Пею остава някъде в миналато ... в разгара на купона отиват и вземат акардиона на бай Митю ( от жена му - щото той почина от цироза преди няколко месеца ) и почват хайдушките песни ...дет се вика умрелия умрял а живите са жадни

.историята на Макари , ме подсети за една друга :...бях ученик тогава ...с Фюта , Миро Калмара ( тоя дет прай рисунките с делфините) и баща ми бяхме на диво къмпиране срещу брега на Змийския остров ( ся там знайте кво има ) ...палатката я бяхме замаскирали малко по нагоре , щот тогава за диво къмпиране ни гонеха кат империалисти...цял ден гмуркане , видимост - дваесе и кусур метра , улова се състоеше главно от попчета , спарита , платерини и офицерски кефали , въпреки , че бяхме без неопрени , просто риба си имаше ...един следобед , уморени и щастливи от гмуркане се изнизвахме по пътеката , която си бяхме направили нагоре към бивака . Аз бях последен . Както винаги нещо се замотах . Начи другите са били доста по напред . Вървя си аз и гледам некво си змийче , ми пресича пътя . Тогава там беше пълно с водни змии и аз без колцелунание и удрям един крак отгоре , като и стърчи леко манерката , ама само 2 санта . Навеждам се и кво да видя - на носа и рогче Ам ся . Страх ме е да си дигна крака . Викам на другите . Нъцки - никой не ме чува . Усещам как кракът ми , от страх ли , от що ли , почна да натежава и се вцепенява и да искам - не моа го помръдна . Ам ся . Сетих се , че в долното джобче на раницата , която е на гърба ми имам ножка . Лека полека си промъкнах ръката в джоба , колкото и невъзможно да ми беше и я взех . Добре , че не я изтървах . Стори ми се , че е минала цяла вечност . Отворих я соц. ножката с треперещи ръце и клъцнах главата на пепелянката . Ако щете вярвайте ама кракът ми се възстанови на секундата

.Тая история вече почти цяла година ми се върти в главата и все си намирам повод да не я напиша . Действието се развива миналата пролет по време на голямата сафридена фиеста . Прибирахме се със сина ми за трети последователен ден от Маслен нос . Де що имаше кофи , туби и пластмасови шишета и торби , всичко беше пълно със сафрид мутанти . Трети ден , а количеството уловена риба вместо да намаля се увеличаваше . За пръв път в живота ми , бях свидетел на подобна лудница .
Този ден бяхме каталясали още от сутринта . Аве , честно да си кажа - мързеше ни вече яко . Затуй още като влязохме в морето , пърпорихме половин час и забихме котвата без никакви проби . Даже аз смятах да поспя докато студента си чеше крастата . Да , ама не . Още на първото фърляне - 9 сафрида . На второто пак 9 , после 8, 7, 8 , 9 и т.н. Тц. няма да се спи . Мятам и аз въдицата ....и така до 17 часа . Рибата се фаща с постоянен успех . Но следобеда направо полудява . Не можем да се решим да си тръгнем . Накрая умората надделява , вдигаме котвата и потегляме ...
... в началото пътя е завой след завой , клепачите ми натежават и отвреме на време си бия по някой шамар ...наближаваме Замъка до Равадиново . Права отсечка , отляво е обширно , обрасло с буйни треви поле . В един момент забелязвам как някаква сянка в далечината отпред пресича пътя . След нея още една . После още една . Наближаваме ги . Вече различавам ясно фигурите . Това хем са хора , хем не са . Облечени са в черни фракове и носят големи музикални инструменти - тромбони , цигулки , контрабаси , чела и барабани . Хем са човешки фигури , хем приличат на щурци с огромните антени на главите си . Изскачат от шубрака в дясно , притичват през пътя и се шмугват в полето , а то самото се е превърнало в някаква пищна джунгла от преплетени пъстри диви цветя . Луната е изгряла и небето е странно червено . Хората щурци започват да свирят и от вълшебното поле се разнася тиха неземна музика . Усещам , че така не съм се чувствал никога през живота си . Някаква магия ....колата ми се движи със 110 -120 в насрещното , право срещу мен на около 20 метра - огромен черен джип Нисан . Натискам газта и леко мърдам волана . Разминаваме се на сантиметри . ...
...от занасянето , синът ми се събужда и недоумяващо отваря очи , не е разбрал нищо . Казах му чак след вечеря , обърнал няколко питиета . Винаги след тоя случай , когато минавам покрай това място , тия хора щурци някак си ги усещам , че са там около пътя ... доста странно усещане и е трудно за обяснение , не е свързано със страх , по скоро с някакво наслаждение ...

П.С. Разправят , че духа на Христо Фотев витаел все още около Равадиново

Откакто тоя сезон влязох в нормалната си форма и денят стана по дълъг , почна все по-често да не ме свърта и да виждам насън и наяве , морското дъно с неговите плахи обитатели . Обратно пропорционално на това ми желание с течение на времето се изпаряваха финикийските знаци от опърпания от кризата семеен бюджет . В бизнесът , който се движех се случиха допълнително жестоки катаклизми , независимо от всеобщата криза и положението бе напълно отчайващо . Не исках да изоставям занята си , но и не виждах никакъв изход . Имах един тънък страничен доход и само той ме спасяваше да не затворя , въпреки , че карах почти на загуба . Все по често и по често изпадах в депресия . Единствено ме спасяваха гмуркането в морето и в любимите ми сайтове . Тогава по малко мислех за Нещата от живота . Последния месец финансите се стопиха тотално . Изтече ми и гражданската безотговорност и единствената дестинация в морето си остана заблатения Бургаски плаж . Палатката ми , си стоеше самотно на Мириус , като мираж отдавна изгубен и никога не случил се .... Въпреки , че имах , все пак някакъв улов самото гмуркане в Бургас си беше кошмар . Един път щях да залепна за дъното , друг път щях да остана завинаги заклещен под водата между коварните тетраподи . Огромни кораби минаваха покрай мен , боботенето им под водата бе невъобразимо , а самите винтове предизвикваха реки в морето подобни на Вепека . Гледката на подобен гигант за насипни товари от 100 метра , от нивото на водната повърхност е незабравима , усещаш вибрацията на огромния въртящ се колянов вал с цялото си тяло ......последния ми излет бе неуспешен и водата бе по мътна от всякога , реших да излизам преждевременно . На излизахе хлапетийте скачаха от Стария кей в морето и едно пешлеме шеговито ме запита : " Ей чичка , ко търсиш там ве ? " , " - Акъла си търся , му отговорих аз , че го загубих ей някъде там , дет скачате в батака !!!" и почнах прибързано да свалям гущеровите си дрехи ... следващата сутрин се успах и леко ме събудиха нежните слънчеви пръсти , пробягващи и галещи лицето ми , отворих очи със сънена усмивка и се завърнах от блаженото царство на спящите в безнадежната и тъпа реалност ...нещо бе различно...топлината на слънцето бе някак по особена ...пихме кафе със жената и обсъждахме как пак ще пропуснем палатката за уикенда ...някой звънна на входната врата , толкова рано ?...беше майка ми ...носеше ми пари да си платя гражданската , като знам и нейното положение , не очаквах подобен подарък....денят стана различен , всичко стана различно , замириса ми пак на Чисто море ....по пътя за работа със жената бяхме по весели от друг път , в главата ми се зародиха нови идеи и бизнес планове - нещо което не се беше случвало отдавна , везните бяха вече наклонени в другата посока , аз бях вече уверен в себе и чашата вече бе наполовина пълна а не празна ...казват , че лъчите на Слънцето на Джулая Морнинг били магически

КРАЙ !

Апнеа
от Булти » Чет Апр 29, 2010 9:24 pm

Re: Как да направим добър харпун в домашни условия
от Булти » Вто Фев 24, 2009 1:13 pm

.....Владо , Владо ....ще споделя душевните си терзания , които изпитах , когато писах темата "Апнеа" и около нея ...да ти вкарам малко кураж да продължиш смело , не за друго , че ей го на зимата ще вземе да свърши и та изтърваме тотално .....когато започнах имах нагласата за два три поста , на две на три и..готово - да ама НЕ , колкото повече пишех повече осъзнавах , че има още повече неща за писане , пишех , пишех , пишех , появи се един страх в мен , че все нещо ще изпусна , много трудно е да споделяш чисто личен опит , нещо което само ти си преживял и открил - няма еталон за него - все си мислиш , че няма да ти повярват...от друга страна почваш да си задаваш въпроса , що им го даваш на другите всичко това наготово ,безвъзмездно, почваш да се питаш - "Аве аз будала ли съм ! Нищо не печеля от тва , за какво ми беше да почвам( къв дебел си го набутах сам ) , що ми е и т.н. ...."....и почваш да се оглеждаш дали някой няма да ти напише нещо накриво , да те ядоса , та да си намериш повод да спреш ...ама йок , хората те четат внимателно и тихо и чакат за още , все едно те измукват ....и ти продължаваш да пишеш , някаква невидима сила те ръчка и бута нататък....когато приключих темата бях тотално изчерпан , изобщо не ми се мислеше повече за нея ....по волята на съдбата след няколко седмици си гръмнах ръката , влязох в болница , имаше опасност да получа газова гангрена и да ми отрежат ръката , стисках зъби от болка и някаква невидима сила ми даваше кураж и надежда , че всичко ще бъде наред , премислях отново и отново , това което бях писал в тая моя тема и там сякаш бях на сигурно място , бях готов и на най-лошото , но бях спокоен , че дори и повече да не мога да се гмуркам , нещо ще остане от мен , като един прекрасен спомен - от мен и от морето ...трудно ми е да опиша това чувство - ще се опитам с пример...представи си , че си на кораб търпящ бедствие и готов всеки момент да потъне , ти фърляш в морето всичко което ти е под ръка - спасителни пояси , плотове , греди и пр. - фърляш без значение на кой ще помогнат те - на теб или твоите другари - кораба потъва .....ти плуваш дълго , измаряш се - няма за какво да се захванеш , на края на силите си и си готов да се откажеш - не знаеш коя глътка въздух ти е последна .....и в последния момент ръцете ти улавят спасителния пояс , който сам си хвърлил преди това за другите ....когато бях малък баба ми имаше една репродукция в една от стаите си , на нея беше изобразена жена с изпокъсани дрехи вкопчила се самотна скала в огромно и черно , бушуващо море , явно жената бе кораборкушенец и бе намерила спасение там , от скалата стърчеше внушителен кръст...тогава не разбирах и се питах - на кой пък му е потрябвало да строи кръст там...в болницата се сетих ( не знам защо ) за картината и тогава проумях - какво символизира кръста - кръста е това което даваш на другите , безвъзмездно , без никой да те кара , колкото е по ценно , толкова кръста е по-тежък....странно място е вселената , бумеранга на любовта винаги се връща ....Сори за спама , ама Булти си е Булти
Булти

Re: Апнеа
от Булти » Чет Апр 29, 2010 9:11 pm

Булти написа:
...релаксацията или медитацията е вид концентрация , но концентрация в нищото ...
- както виждате пичове противоречие няма ...аве я вземете и прочетете отново всичко дето съм го написал по тая тема , но внимателно ...написах всичко това заради вас , за себе си няма какво да доказвам и печеля с нея ...написах част от това и след взето от мен решение в болницата , където малко остана да остана и без дясна ръка ( по моя си вина ) ...специално за да допиша тая тема се научих да пиша с лявата ръка и да местя мишката с нея , като през цялото време съм изпитвал много гадна болка , на който са му ампутирали части от тялото знае за какво става въпрос ...благодарност не чакам , искам само да я прочете непреднамерено и искрено към себе , така като я писах и аз ...Успех !

…преди две години , някъде по това време , чернокопа беше тръгнал , времето беше топло , морето тихо и след успешен уикенд с много риба , в една делнична вечер си пиех кротко ракията в моето бунгало на Севри баир . И всичко щеше да си бъде нормално , ако отвън не премина глутница подивели песове , вследствие на което Гари се хвърли на оградата и настана луда дандания …
…тия изоставени кучета бяха голям проблем . Естествено за това бяха виновни хората . Взимаха си напролет кученца , гледаха ги лятото , радваха им се , храниха ги , но на есен ги изоставяха на произвола на съдбата и заключваха вилите си . Повечето песове бяха помияри , но имаше и расови зверове измежду тях от типа на каракачанските и немските овчарки . На есен и през зимата се събираха в глутници и нападаха всичко живо и дори правеха дупки в оградите и нападаха домашните животни в къщите където постоянно живееха хора …. една вечер се прибирах късно и бяха нападнали и мен . Бях сам , без верния си бодигард Гари . Бяха ме обградили и ръмжейки скъсяваха дистанцията . Сетих се , че в джоба си имам бомбички , беше ми ги подарил един комшия на едно запиване в махалата . Добре , че сварих да запаля фитила . След жестокия тътен , глутницата се пръсна – кой де свари . След тоя случай , първо им обявих война , второ – вече винаги имах бомбички в себе си . Войната водех и денем и нощем . Денем ги дебнех с Гамо Хънтър 5,5 калибър . Пушката е изключително точна и прецизна а и аз съм стар ловец . Имаше попадения в оченце , в сърценце , понякога в дупенце . Вечер правех нощни походи с питбула . На него не му пукаше дали са в глутница или не , а и щом се наложеше , аз му помагах с брадвата . Обикновено 6-7 мин му бяха достатъчни за да се справи с къвто и да е пес . Той нямаше нищо общо с лигавите градски питбули , стафоршири и бултериери , разхождани от собственици с важно и свирепо изражение . Гари бе израсъл в гората , целият му живот бе преминал в битки и си бе една безмилостна машина за убиване . Родителите му бяха шампиони от нелегалните кучешки борби , които се провеждаха допреди десетина години в България …труповете изхвърляхме в една отдалечена , изоставена постройка , която ние наричахме “къщата на смъртта”…

…та да се върнем в началото…пиех си аз ракията мирно и кротко на вилата , докато навън не се чу страхотна тупурдия от която се долавяше дяволския неистов писък на моя пес , който пък се опитваше да прегризе бодливата тел на оградата , щото пък тя му пречеше да достигне един рой светещи двойки очи отвън в тъмното . Тая вечер бях в настроение и не исках да сея смърт . Можех да си включа монтираният прожектор на пушката , можех и да отворя на Гари . Посегнах към бомбичките , запалих фитила на една от тях и изчаках малко . Целта беше , след като отворя вратата и хвърля гръмчето , то да избухне веднага и между глутницата , щото тез песове дето бяха оцелели след холокста на който ги бях подложил , бяха захитряли и като чуеха , че се отваря врата , изчезваха тутакси . След секунда , две посегнах към вратата , НО тя не се отвори . Учуден викам на жена ми в другата стая , че вратата не се отваря …след още една секунда още по учуден гледам към ръката си , че след трясъка палеца ми липсва , вижда се вътрешността на сечението му а аз не усещам нищо …жестоката болка настъпи след няколко минути , завесата бе цялата в кръв и финни костици а стаята в дим …по пътя към Бургас в колата на баща ми виех от болка , а той ме молеше да спра , щото не можеше да кара нормално …помолих доктора в Спешното да не ми реже палеца , щото няма да мога да държа харпуна си , но той ми отвърна ,че аз съм отрязал основното вече ….в леглото в болничната стая , се сетих , че същия следобед щях да паля бомбичка в колата , докато карах по черния път , но не успях да запаля фитила …

...няма да ви описвам патилата си в болницата , няма да ви описвам как след това станах левичар за да мога да пиша на компа и да съм пак сред вас ...за успешното ми лечение спомогнаха освен ортопеда-травматолог от Бургас - д-р Петър Чаракчиев , но и предишните ми занимания по йога , по точно силата на самовнушението , че отрязаният ми палец , ще порасне отново ...ми наистина една част от него израстна отново :



... много ясно си личи на снимката правена около месец след инцидента

...показалецът беше цепнат и счупен на три места и докторът ми беше направил гипсова шина ...след като се пооправих помолих жената да запази шината ( не знам отде ми дойде тая идея ) за спомен . Тя я мушнала в един шкаф в кухнята в Бургас ....
...тая година , отпреди една седмица , незнайно откъде в кухнята се появиха бели червеи и плъзнаха навсякъде - по плотовете , по стените , по пода . Тръгнаха и между чиниите и приборите за ядене . Утрепахме се да търсим в инак стерилно чистата кухня , но не открихме причината . Жената снощи случайно се сетила за тоя отдалечен шкаф и бръкнала в него и ..... торбичката със шината се оказала пълна с червеи и от нея непрекъснато излизали нови и нови ...

П.С. ..нямам разумно обяснение за случилото се тия дни , свързано с трагичното събитие преди две години , приблизително на същата дата ...душите на мъртвите песове витаят около реалната ми същност и чакат за следващата битка в ада ...

...на следващия ден след инцидента , жената намерила в стаята кост от палеца ми




КРАЙ

Булти прекалено е, как да го напиша..., нереално звучи и бих повярвал само на снимки - на беличките и на коста от плаеца

...да така е ...за костта , на жената хич не и е било за снимки тогава ...за беличките - по малки бяха от нормалните бели - ГОЛЯМА ЗАГАДКА , да не съ некви молци и кво дирят там ...пак жената виновна - вика ми : - Ако знаех , че ще пишеш , щях да ги снимам ...аве карай ...ако не искаш не вярвай , затуй няма да ти се сърдя

тъй тъй

Те не само душите на мъртвите песове, ами и душите на риби, раци, рапани....
....малеее, ако се съюзът всички тези души, дупе да ти е яко..

Да ме прощават бедните бездомни кученца и Бриджит Бардо, обаче интересите на отделните групи (животински и човешки) трябва да се степенуват по важност . Иначе е много лесно и удобно да сме защитници на животинките, докато не ни е опряло обаче до . Булти, ти след като извади един тон олово от Бургаската естакада, сега ставаш и дистрибутор на бял чръв за стръв .

...едно време имаше едни , малки такива джаджи , пейджъри им викахме ...и понякога флиртувахме по тях ...

15.09.2000г.

...пейджъра завибрира като мокро , уплашено врабче в джоба ми . Зачетох съобщението . Слънчев лъч прониза мрачното небе , пробяга по белите гребени на вълните в жълтото море и остави след себе си илюзия за топлина ...

...тя :
здравей , Луната пак е красива , но този път си е само моя , вплела се е в косите ми ...това е само една абстракция в зелено и сребърно , аз съм я нарисувала ...лека нощ ...

...той :
отмина ли ни тъжно лято
нарамило торба със птичи песни
оставило за спомен на листата златото
и есенните бури бесни
...изтече тенът ми във ваната
остана мъката по дни чудесни ...

...тя :
дъждът е вече просто минало
потънало в небе изтинало
но още някъде забравена
сълза от него е оставена
отдавна слънцето порастнало
при своя залез е угаснало
но още някъде по пясъка
остават светлини от блясъка

...той :
знам едно вълшебно място , където на приказна поляна расте огромен и разклонен , стар дъб . При тихо време , милион светулки се гонят из мощните му клони , като малки влюбени феи , които светейки с фенерчетата си , търсят своите джуджета . Когато мога , аз си връзвам хамака на клоните му . Отпивам си от сребърното шишенце с уиски , блажено се изтягам и сънувам . Сънувам теб . Отварям очи и виждам голямата червена луна , вплела се в косите ти . Тя си е само твоя ...
...последните проблясъци на слънцето пробягват по сивите и грозни , олющени стени на панелните блокове . Те оживяват , стават цветни и шарени , като рисунки от детска книжка . Залезът е червен , далечен и недостижим . Белите облачета около него са стъпалата по които слънцето слиза в своето подземно царство . Синьото на небето постепенно угасва и потъмнява . Денят си отива . Заедно с него и няколко загубени надежди .Остава копнежа . Копнежа по залеза и по ....
...бях пуснал стария грамофон , направен от два други - още по стари . Навън бе тиха и красива зима .Луната бе наполовина , а звездите като сапфири святкаха от студеното черно небе . Аз бях сам в остъклената стая , защото никой друг не бе в състояние да слуша една и съща песен , непрекъснато в продължение на часове . Аз слушах и си мислех за тая Люси от небето с диаманти . Чувствах се самотен и си измислях моя Люси...

...тя :
...малко нежност ...навий косата и на хартийки и тя ще бъде напълно щастлива ...преди да се разделим завинаги , ние ще си останем две чужди планети , които в някакво погрешно разминаване са се докоснали , оставяйки след себе си комета ...сбогом...